Андрей Стоянов

Андрей Стоянов

23.ІІІ.1890 - 29.ІХ.1969

Шумен - България

композитор, пианист, педагог, музикален теоретик

Син на Ан. Стоянов и брат на В. Стоянов. Той е сред основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933). Завършва Роберт колеж в Цариград, където учи пиано при австрийския педагог Сикач. От 1910 до 1914 учи в Музикалната академия във Виена пиано при К. Прохазка и теоретични дисциплини при Х. Греднер и Е. Мандичевски. След завръщането си в България е преподавател в Държавното музикално училище (дн. НМУ “Л. Пипков”) и дългогодишен професор в ДМА (1922­-58). От 1950 е титуляр на катедрата по пиано. Той е един от основателите на българската пианистична школа. От 1953 ръководи музикално-педагогическата секция на Института за музика (дн. Сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) ­ БАН.

Пише пиеси за пиано, няколко камерни произведения, солови и хорови песни и др.

Автор е на: книги и други научни трудове предимно в областта на музикалната педагогика и естетика, учебни пособия, над 300 статии и др.

Творчество

Камерна музика:

Трио за пиано, цигулка и виолончело.

Рапсодия за цигулка и пиано.

За пиано:

Funf Klavierstuke (С. А. Klemm, Leip-zig) (1917).

5 лирични пиеси; 3 български рапсодии; Рапсодиета; “Акварели” (10 тонови картини); 2 сонати; 6 концертни сонатини; 8 пиеси за деца (1952); “Албум за младежта” (1954); “По слънчеви пътеки” (20 пиеси) (1955); 40 народни песни и танци (1956); Вариации върху народна песен (1958); 8 прелюдии; 3 танцови пиеси.

Вокална музика със съпровод на пиано:

40 песни върху стихове на Ив. Вазов, П. Славейков, Д. Дебелянов, П. Яворов, Хр. Смирненски, Хр. Ясенов, К. Христов, Н. Лилиев, Н. Вапцаров, Д. Габе и др. (“Старият музикант”, т. Д. Дебелянов, “Тихият пролетен дъжд”, т. Н. Лилиев и др.).

Хорова музика:

За см. хор: “Да бъде ден”, т. Хр. Смирненски; “Колело”, т. Ел. Багряна; “Каменарки”, т. Л. Станчев и др.

Избрана лит. от него:

“Андрей Стоянов ­ избрани съчинения” (отг. ред.. Ст. Стоянов) (С., 1972).

Стоянов, Андрей “Есета из архива”. Сборник. (Съст. Д. Калайджиева-Стойнева и А. Стойнев (С., 2000).