Веселин Стоянов

Веселин Стоянов

28.ІV.1902 - 29.VІ.1969

Шумен - България

композитор, пианист, педагог, обществен деец

Син на Ан. Стоянов и брат на Андрей Стоянов. Представител на т.нар. второ поколение български композитори, един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933). Завършва пиано в ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) като ученик на брат си (1926). Същата година постъпва в Академията за музика и драматично изкуство във Виена в класа по пиано на проф. В. Ебенщайн и композиция при проф. Ф. Шмит, частно учи пиано при П. Де Кон и оркестрация при Вундерер. След завръщането си в България работи като частен преподавател по пиано и теория на музиката и концертира като пианист и диригент (1931-­37). От 1937 преподава музикално-теоретични дисциплини в ДМА. От 1945 е професор по композиция и музикални форми, декан на теоретичния факултет (1952) и ректор (1956­-62). Директор на Софийската опера (1953­-54). Въпреки че пише в различни жанрове, нагласата му е преди всичко към инструментално мислене и драматургически разгърнатата симфонизация, реализирани чрез използването на лайтмотивна техника, богата хармония и пищна, често екзотична като звучност оркестрация. Търсейки свой подход към постигането на национална звучност, той вплита (инкрустира) мелодика и ритмика във фолклорен стил, без да използва оригинални образци. Автор е на: 3 опери, балет, оперети; на симфонична и камерна музика; 3 концерта за пиано и оркестър; хорови, солови и масови песни; филмова музика и др. Редица негови произведения са се утвърдили като образци на българска музика и на световната сцена. Сред тях са гротескната сюита “Бай Ганьо” по Ал. Константинов (1941), “Рапсодия (1956) и “Празнична увертюра” (1959); инструменталните концерти, написаните през 30-те години Соната и Сюита за пиано, Соната за цигулка и пиано, струнните квартети и др.

Публикува студии и статии по въпроси на музикалната естетика, музикалните форми и съвременната българска музика.

Творчество

Музикално-сценични:

Опери: “Женско царство”, либр. Стефан Костов по едноименната му комедия (1935, София); “Саламбо”, либр. Б. Борозанов по романа на Г. Флобер (1940, София); “Хитър Петър” ­ комична, либр. авт./М. Москов (1952; 1958, София).

Оперети: “Абдал Фирус” (“Роб на любовта”) (1936, София), “В сараите на халифа” (1940, София), “Грешницата от Багдад” (1935, София), “Харем без султан” (1941, София) ­ ориенталски, либр. Б. Борозанов.

Балет: “Папесаh3(red-dot).

Йоанна”, авт. либр. по едноим. роман на Ем. Роидис (1969, София).

За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 (1962), №2 “Велики Преслав” (1969); “Капричио” (1934); “Бай Ганю” ­ сюита (1941); “Кървава песен” ­ симфонична поема (1947); “Рапсодия” (1956); “Празнична увертюра” (1959); Първа сюита от балета “Папеса Йоанна” (1966); Втора сюита от балета “Папеса Йоанна” (1967).

Концерти за пиано: №1 (1942), №2 (1952), №3 (1966).

Концерт за цигулка (1956); Концерт за виолончело (1960); Концертино за цигулка (1963).

Камерна музика:

Струнни квартети: №1 (1933), №2 (1934), №3 (1935).

Соната цигулка и пиано (1934); Концертино за цигулка и пиано (1955).

За пиано: Соната (1930), Сюита (1931), 2 хорца (1945), Албум за деца и юноши (1955), 3 пиеси (1956).

Музика към филми:

“Страхил войвода”, реж. Й. Новак (1937); “Легенда за любовта”, реж. В. Кръшка (1957).

Избрана лит. за него:

Стършенов, Богомил. “Веселин Стоянов” (С., 1962).