Димитър Петков

Димитър Петков

4.V.1919 - 20.ХІІ.1997

Смолян - България

композитор, обществен деец

Завършва ДМА с композиция при проф. В. Стоянов и дирижиране при проф. Ас. Димитров (1952). През 1953­-54 специализира в Московската консерватория композиция при А. Хачатурян и полифония при С. Скребков. Работи като хоров диригент във Военния ансамбъл. Два пъти е назначаван за директор на Софийската опера (1954­-1962; 1975­-78). През следващите години заема отговорни държавни и творчески постове. Първи секретар на българското посолство в Прага (1963­-68), заместник­председател на Комитета за изкуство и култура (дн. Министерство на културата) (1980­-82), заместник-председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1983­-88) и др.

Председател на СБК (1972­-80).

Мелодик като творческа нагласа, той е автор на: музикално-сценични произведения; оратории и многочастни и едночастни кантати и сюити за хор (и солисти) и оркестър (и пиано); сюити за симфоничен, духов и народен оркестър; камерни пиеси; над 1000 хорови и детски песни; музика към късометражни филми и др. Редица от родопските по народни текстове и други лирични песни са сред най-представителния репертоар на българските хорове. В последните години от живота си пише църковни песни за смесен и женски хор, наградени и изпълнени на Конкурса за нови литургични песнопения “Нека бъдем по-добри” (1995, 96).

Творчество

Музикално-сценични:

“Замлъкналите камбани” ­ опера (1985).

“Неспокойни сърца”, либр. Е. Балабанов ­ оперета (1976, София, ДМТ).

Детски оперети:“Кривата пътека”, либр. Е. Видлички (1962, БНР); “Господарят на ледената пещера”, либр. Д. Точев (1977, Казанлък).

Хорово-оркестрови:

Оратории: “Рожен слиза от Родопа” за солисти, см. хор, д. хор и симф. орк., т. Вл. Башев (1966); “Ти си в нашите зеници, Пионерия” за солисти, рец., д. хор и симф. орк. (1980).

Кантати (многочастни и едночастни):

За см. хор и симф. орк.:“Септемврийска легенда (соло баритон), т. Кр. Пенев (1953); “Кантата за дружбата” за соло, см. (мъжки) хор и орк. (или тригл. хор и пиано), т. Н. Зидаров (1955); “Комунисти” (соло бас), т. Ст. Етърски (1966); “Кантата за родината”; (1972); “Кантата за Паисий” (соло бас), т. Н. Вълчев (1973); “Кантата Олимпика” (1973); “Празнична кантата” (1974); “Кантата за Антонивановци” (солисти), т. Н. Вълчев (1978); “Реквием за Желю Демиревски” (солисти), т. Г. Струмски (1982) и др.

За м. хор и симф. орк. :“Реквием за матроса” (соло мецосопран), т. Н. Зидаров (1967).

За д. хор и кам. състав: “Децата на Ястребино” (солисти, рецитатор), т. Н. Зидаров (1975).

Сюити за хор и симф. орк.:

За см. хор: Сюита от музика към късометражния филм “Плодовете на нашата земя” (1953);

“Обич” (солисти), т. Н. Зидаров (1977) и др.

За д. хор: “Пионерско сърце” (солисти), т. Н. Зидаров (1952); “Искрите на Октомври”, (кам. орк)., т. Н. Зидаров (1971) и др.

За симфоничен оркестър:

Музика към танцови постановки:“Ръченица” (1949); “Тракийска сюита” (1949); “Кукерско хоро” (1950), “Овчари” (1951), “Краковяк” (1951); “Женско хоро” (1953); “Чапраз” (1953); Сюита от 4 нар. песни (1955); “Русенски ръченик” (1955) (орк. за духов орк. Н. Цонев, 1979); “Тракторна бригада” (1959), “Родопска сюита” (кам. орк.) (1966).

За духов оркестър:

“Родопска сюита” (1966).

За народен оркестър:

“Тракийско хоро” (1951), “Българска сюита” (1953), “Право хоро” (1958), “Лудото хоро” (1969).

Камерна музика:

“Родопски миниатюри” за стр. квартет (1955); 3 полифонични пиеси за флейта, кларинет и фагот (1953); “Романс” за флейта и пиано (1973); “Песен” за фагот и пиано (1976).

Хорови песни:

За см. хор:“Слънце е нашата партия”, “Комунистическа”.

“Росице, руса девойко” (соло сопран), “Момне ле, бално ли ти е” и “Гизди са, кичи, Тодоро”; “Петруно моме”; “Дельо хайдутин”; “За щок ма, майчо, изкути”, “Майчина песен” (соло сопран; и за ж. хор); “Носталгия”, т. С. Румянцев; Цикъл от 3 песни: “Минават дни без песни”, “Ти отново дойде” и “Славеи ми пяха цяла нощ”, т. П. Матев” и др.

“Херувимска песен” (1995).

За дамски хор акапела:“Месечинко лю, грейливка” (соло сопран); “Очи, очи” и др.

“Тебе поем” и “Яко да царя” (1996).

За м. хор:“Яна”; “Нику лю, дощеру” и др.

Избрана лит. за него:

Панайотова, Лиляна и Кичка Стойкова. “Димитър Петков”. Библиографски очерк (С., 1979).

Павлов [Клостерман], Евгени. “Димитър Петков” (С., 1987).