Емануил Манолов

Емануил Манолов

7.І.1860 - 2.ІІ.1902

Габрово - България

композитор, диригент, педагог, общественик

След Освобождението (1978) напуска родния си град. Известно време остава в Свищов, където пее в хора на Г. Байданов. За кратко се спира в Букурещ и Одеса. Установява се в Москва, където учи около две години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити. След обявяването на Сръбско-българската война (1885) се завръща в България, свири в духовия оркестър на I Соф. полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886­-88), по-късно пее в Катедралния хор на Г. Байданов в Пловдив. Той е първият назначен във войската български капелмайстор. Работи като капелмайстор на духовия оркестър на ХХI пех. полк в Асеновград (1890­-99), където записва народни песни, по-късно издадени в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. От 1899 до края на живота си е капелмайстор на ХIII Шипч. полк и диригент на любителския хор и оркестър на читалище “Искра” в Казанлък. В Казанлък създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. Осъществява премиерата на своята опера “Сиромахкиня” (1900).

Ем. Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество.

Автор е на първата българска опера “Сиромахкиня” (недов.), изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Произведенията му са написани за професионалните и любителски състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя и състава в неговите партитури за симфоничен оркестър. Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Голяма част от творбите му, отпечатани в музикалната библиотека “Славееви гори”, са детски и училищни песни. Между хоровите много популярни са песента “Каква мома видях, мамо” и китките “Мама Иванчу думаше” и “Повей, повей, буйни ветре”, публикувани в музикална библиотека “Звукове”. Автор е на: китки за смесен акапелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни, сред които класическият образец “Хубава си, татковино”. Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и др.

Творчество

Музикално-сценични:

“Сиромахкиня” по И. Вазов ­ опера, 1900 (недов.).

За симфоничен оркестър (непълен):

“Въздушни целувки” ­ валс, “В прегръдките на любовта” ­ фантазия.

За духов оркестър:

4 китки върху български народни мотиви ­ “Вело моме”, “Народен букет”, “Овчарска идилия” и “Родопска легенда”; 4 валса, 5 марша.

Камерна музика:

Струнен квартет; 2 фантазии за флейта и цигулка; “Отклик от Балкана” ­ фантазия за пиано.

Хорова музика:

За см. хор и пиано:

3 китки от български нар. песни:

“Вело моме”, “На оръжие, братя”, “Я надуй, дядо, кавала”, “Напред” ­ марш.

За еднороден хор:

3 песни за мъжки хор, “Работнически марш” по т. на Г. Кирков др.

За см. хор без съпровод:

3 китки от български народни песни ­ “Мама Иванчу думаше”, “Повей, повей, буйни ветре”, “Шила й мома” (8 песни, между които “Каква мома видях, мамо, 1899); “Учителски марш”; 7 литургични песнопения, “Опелото на Исуса Христа”.

Детски и училищни песни:

87 песни в “Славееви гори” (кн. 1­12), 10 песни в сп. “Младина (1905).

Избрана лит. за него:

Камбуров, Иван. “Емануил Манолов. Живот, личност, творби” (1934); Баларева, Агапия. “Емануил Манолов” (С., 1961); Друмева, Мария. “Емануил Манолов” (с., 1978).