- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Иван Спасов
17.І.1934 - 22.ХІІ.1996
София - България
композитор, диригент, педагог
Завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) в класа по композиция на проф. П. Владигеров и хорово дирижиране при проф. Г. Димитров (1957). Специализира във Варшавската консерватория композиция при К. Сикорски и дирижиране при Ст. Вислоцки (1960-62). На дипломния си концерт изпълнява с Варшавската филхармония своята Първа симфония. От 1962 работи като симфоничен диригент. Основава Пловдивски камерен оркестър и музикалното общество “Пловдивска музикална младеж”, на чиито концерти за първи път в България изпълнява творби на Пендерецки и други съвременни автори. През 1967 посещава летните курсове за нова музика в Дармщат, където през 1968 радиооркестърът на Франкфурт под диригентството на М. Гилен изпълнява неговите “Епизоди за четири групи тембри”. От 1970 до 1991 е главен художествен ръководител на новосформирания Симфоничен оркестър в Пазарджик, с който реализира концерти и записи у нас и в чужбина. От 1989 е професор и ректор на АМТИ Пловдив до смъртта си. Изнася лекции в САЩ (1982, 1989, 1990). През 1989 дирижира концерт на Симфоничния оркестър на Гардън Гроув (Лос Анджелис), а в Ню Йорк връчва на Генералния секретар на ООН Ксавие Перес де Куеляр творбата си “Човечеството ХХ век”, посветена на Организацията на обединените нации. Като диригент е осъществил и много премиери на произведения от съвременни български и чужди автори. Той е сред вдъхновителите и ярките представители на авангардните тенденции в съвременната българска музика. Автор е на: 1 моноопера и 1 опера (недовършена); 4 симфонии; 4 концерта; кантатно-ораторни творби; оркестрова, инструментална, вокална музика; хорови песни и солови песни; музика към над 50 театрални постановки, 3 филма и др. В песенното (хоровото) и инструменталното му творчество фолклорната мелодика и нейната богата орнаментика и ритмическото разнообразие са подложени на оригинално авторско преобразуване чрез свободата на алеаториката, импровизацията и други съвременни композиционни техники. Хоровите му песни са сред най-представителния репертоар на българските хорови състави и формират нов стил на изпълнение, получил висока международна оценка. Вокално-оркестровите му творби от 80-те 90-те години се открояват със своята дълбока извисена духовност. Произведенията му са изпълнявани в редица европейски страни, САЩ, Япония и Австралия. Има записи в български и чужди радиостанции и издадени грамофонни плочи и компактдискове. Изнасял е концерти със своя музика в Ню Йорк, Варшава и Москва. Автор е на три книги и критични статии.
Творчество
Музикално-сценични:
“Монолози на една самотна жена” моноопера (от театрален диптих “Координати на застиналото пространство и спряло време”) (1975, София).
“Смъртта и възкресението на Исуса” опера, авт. либр. (според Евангелието и псалмите) (1996, недов.).
Хорово-оркестрови (инструментален-ансамбъл):
“Поема-плакат” (“Октомври 1917”) оратория за четец, см. хор и орк. (1959); “Антиреквием” или “Песен на един осъден” оратория за бас, рецитатор, см. хор и орк. (1963); “Кантата за родината и революцията” за ж. хор, кам. орк. и рецитатор (1970); “Селска кантата” за ж. хор, 2 обоя и 2 валдхорни (1972); “Монолози на една самотна жена“ монодрама за соло сопран, 12-гласен ж. хор, кам. орк. и магн. лента по Г. Мистрал (1975; “Човечеството ХХ век” оратория за сопран , бас, см. хор и орк. (1987); “Четири ноктюрни” кантата за ж. хор и кам. орк., т. Т. Траянов (1988); “Български пасион” за сопран, баритон, евангелист, см. хор и орк. (1990); “Песни на една душа, отлитаща към рая” за сопран, магнетофонна лента и орк. (1991);Меса за солисти, хор и орк. по каноничен латински текст (1993); “Великденска музика за страданията, смъртта и възкресението на Исус” за сопран, бас-баритон, евангелист, ж. хор и орган (1994); “Mизерере” за солисти, ж. хор и орк. (1995); “Отче наш” за 2 см. хтра и орк. (1995).
За глас и симфоничен оркестър:
Canti Dei Morti (“Песни на мъртвите”) за сопран и симф. орк. по староегип. текстове (1983).
За симфоничен оркестър:
Симфонии: №1 (1962), №2 (1975), №3 (за струнни и тройни духови инструменти) (1978), №4 (за баритон и орк.) (1981).
“Игри” дивертименто (1964); “Фойерверк” (1979).
Концерт за орк. (1989).
Концерти: за виолончело и орк. №1 (1974), №2 (1984); за пиано и орк. (1976); за цигулка и орк. (1980).
“Соната-концертанте” за кларинет и орк. (1960).
За глас и камерен оркестър:
4 полски лирики за сопран и кам. орк. (1961); Canti Lamentosiза 2 сопрана и кам. орк. (1979).
За камерен оркестър:
Микросюита (1963); “Епизоди за четири групи тембри” (1965); “Събор-надсвирване” за 22 духови инструмента (1969); “Освещаване на небесния дом” (1994).
Камерна музика:
“Движения за 12 струнни” (1967); “Пиета” за 12 виолончели (1991); “Музика за приятели” за струнен и джаз квартет (1966); Духов квинтет №1 (1977), №2 “Игри” (1988); Струнен квартет (1972); “Координати на звука и движението” за ударни и три контрабаса (1977); Клавирно трио (1981); “Фрагменти” за флейта, китара и виолончело (1995); Соната за виола и пиано (1960); Багатели “Контрасти” за флейта и пиано (1964); “Музика за приятели” 2 “Конфротация” за цигулка и виолончело (инстр. театър) (1976); Sonata Quasi Variazioneза виолончело и пиано (1979); Da Capoза контрабас и 2 магн. ленти (1979); Соната за 2 виолончели (1987); “Пер вио-лончело соло” (1981).
За пиано: “Изкуството на серията” Т.1 (1970), Т.2 (1966), Т.3 (1969).
Сонати №1 (1985), №2, №3 (1987).
24 етюда (199092); 24 багатели (1995); “Малка пиеса във фолклорен стил” (1995).
Вокална музика:
За сопран и инстр. ансамбъл: “Песни на една жена” за сопран, флейта, цигулка и виола, т. Л. Даскалова (1964) (за глас и кам. орк., 1970); 5 миниатюри за сопран, бонгоси и пиано, т. Ст. Пенчева (1964); 5 поеми за сопран, флейта, китара, виола и тромбон по Аполинер (1968); Hommage d’ Apollinaireза сопран, флейта, арфа, виолончело и контрабас (1980).
“Литании” за сопран, магн. лента и пиано (1973).
За сопран и пиано: 4 песни, т. Д. Дебелянов (1956); 4 песни, т. Н. Лилиев (1962); Триптих, т. В. Парун (1964); 4 песни, т. Л. Хюз (1971); “Среднощни песни”, т. Д. Дамянов, А. Германов, Б. Божилов (1974); 4 песни, т. П. Елюар (1982);“Триптих”, т. Е. Дикинсън (1992).
За орган:
“Сътворение, смърт и примирение” (авт. транскр. за 2 пиана; за орган и 2 пиана) (1992). “Шест портрета на един образ” (авт. транскр. пиано) (1994).
Хорова музика:
За см. хор: “Хей, пролет иде” (1982); “Балада за Левски” (1986); “Триптих” (1987); De Profundis (1992).
За м. хор:
“Неда вода наливала” (1980); “Молитва” (1990).
За ж. нар. и школуван хор: “Мехметьо, севда голема” (1969); “Пролет над Тракия” (1971); “Два тъпана бият” (1975); “Радо, бела Радо” (1978); “Лятна нощ” 16-гласен мадригал (1979); “Разви се гора зелена” (1980); “Тихият пролетен дъжд” (1983); 3 акварела (1986); 4 песни “Сезоните” (1986); “Света българска литургия” (1991); “Молитва” (1991); “Лейлинку кузум пиленце”, “Кога с брагим галяхме”, “Хубава Мавруда” (1996).
За четиригласен хор: “Молитва” (“Святий Боже”) (1996).
Избрана лит. от него:
“Небесносиньо утро, пладне и път след пладне” (С., 1989), “Животът ми опит за реконструкция на една разпиляна мозайка” (Пловдив, 1993); “Симфониите на Константин Илиев” (С., 1995.)
Избрана лит. за него:
Спасова, Василка, Емилия Николова и Мария Бояджиева-Луизова. “Иван Спасов. Творчески хронограф.” (Пловдив, 1999). Андреева, Ценка и Ромео Смилков. “Клавирната музика на Иван Спасов” (Пловдив, 2000).