Любомир Пипков

Любомир Пипков

19.ІХ.1904 - 9.V.1974

Сливен - България

композитор, педагог, обществен деец

Син на П. Пипков. Представител на т.нар. второ поколение български композитори, един от учредителите на “Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933). Многообразната му творческа реа-лизация като композитор, литератор и поет, публицист и общественик, педагог и художник с ярка социална позиция и прогресивни за времето убеждения, го определят като водеща личност в музикалната култура и българския интелектуален елит през 30-те ­ 70-те години на ХХ век. Учи пиано при Ив. Торчанов и Х. Визнер. Завършва Ecole Normale de Musique Париж (Франция), композиция при П. Дюка и Н. Буланже, и пиано при Ив. Лефебюр. След окончателното си завръщане в България през 1932 работи като корепетитор и хормайстор в Софийската опера и се включва активно в работата на новооснованото дружество “Съвременна музика”. След 1944 заема отговорни обществени постове. Директор на Софийската опера (1944­-48). От 1948 е професор по вокални ансамбли в ДМА/БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”). Създател и първи главен редактор на списание “Музика” (1948) (от 1953 “Българска музика”). Участва в много конгреси и международни журита. Председател на СБК (1945­-54).  Почетен член на СБФД (1974).

Удостоен посмъртно със званието член-кореспондент на изкуствата на ГДР (дн. Германия).

Пише във всички жанрови сфери на своето време, творчески преосмисляйки тяхната образност и музикален език.

Автор е на: 3 опери; вокално-оркестровите творби; 4 симфонии и други за симфоничен, струнен и камерен оркестър, за глас и камерен оркестър; камерна музика; хорови, солови песни, детски песни, обработки на народни песни за глас и пиано; музика към филми и др. Сред хоровите му шедьоври са “На нивата”, “Пролетен вятър”, “Жълта пеперуда”, “Нани ми, нани, Дамянчо”, “Приглушени песни” ­ цикъл за женски хор и други, влезли трайно в репертоара на българските хорове и утвърдили престижа на българското хорово изкуство на авторитетни международни форуми.

Творчество

Музикално-сценични:

Опери: “Янините девет братя” (1929­32, 1937, София); “Момчил” (1939­49, 1948, София); “Антигона ‘43” (1962, 1963, София).

Хорово-оркестрови:

“Сватба” ­ кантата (1935).

Кантати за хор и орк. (1952, 1958).

“Оратория за нашето време” (1959);

5 песни по чуждестранни поети ­ кам. кантата за сопран, бас и кам. орк. (1963­64).

За симфоничен оркестър:

Симфонии:№1 (1939-40), №2 (1955).

Героична увертюра (1949).

Концерти: за цигулка и орк. (1951); за пиано и орк. (1954); Симфония­концерт за виолончело и орк. (1953­63).

За струнен оркестър:

Симфония №4 (1970).

“Пътуване из Албания” (1950).

За камерен оркестър:

Симфония №3 (1965).

“Пролет над Тракия” ­ cюита (1938).

Концерт за кларинет и кам. орк. (1966).

За глас и камерен оркестър:

“Хайдушка планина” ­ сюита от нар. песни (1936); 5 нар. песни (1938).

Камерна музика:

Концерт за духови, ударни инстр. и пиано (1929).

Струнни квартети:

№1 (1928), №2 (1948), №3 с тимпани (1965).

Клавирен квартет (1938); Клавирно трио (1930).

4 нар. песни за глас, флейта, виолончело и пиано (1928).

Сонати:

за цигулка и пиано (1929); за соло цигулка №2 (1969).

За пиано:

22 вариации (1923); 3 детски пиеси (1925); Българска сюита (1928); Детски албум (1936); Пасторал (1944); Старинен танц (1946); Прелюд (1948); Юношески сборник (1956); Метроритмични картини и студии (1969­71); “Пролетни приумици” (1971­72); “От 1 до 15” (1973); “Детски радости” (1973).

Хорова музика:

Хорови песни: “Пролетен вятър и др. (1936­38).

Хорови песни върху нар. текстове: “Жълта пеперуда и др. (1941­46).

Хорови песни по Ас. Разцветников (1939­38).

Песни за см. хор: “Нани ми, нани, Дамянчо” и др. (1948 ­ нач. на 50-те години).

7 нар. песни за четиригласен см. хор (вариант за тригласен едн. хор) (1949­50).

4 мадригала за см. хор (1968­69).

Български народни песни за см. хор (1968­69).

“Гяволско дърво” (1971).

Цикъл “Приглушени песни”, т. М. Цветаева (1972).

Музика към филми:

“Тревога, реж. З. Жандов (1950); “Царска милост” (1961), “Легенда за Пайсий (1962), реж. Й. Сърчаджиев и др.

Избрана лит. от него:

Пипков, Любомир. “Избрани статии”. (Съст. Кр. Ангелов) (С., 1977).

Избрана лит. за него:

Илиев, Константин. “Любомир Пипков. Монография” (С., 1958).

Коен, Леа. “Любомир Пипков” (С., 1968).

Хлебаров, Иван, Мария Костакева и Киприана Друмева [Беливанова]. “Любомир Пипков” (С., 1975; Москва, 1976).

Хлебаров, Иван. “Творческата еволюция на Любомир Пипков”. Т.1 (С., 1996); “Творческият свят на Любомир Пипков”. Т.2. Книга 1 (С., 2000). Книга 2 (с опис на архива и творчеството) (С., 2001).

Ангелов, Крум. Любомир Пипков. С., 1999, 210 с.