- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Михаил Тодоров
15.ІХ.1890 - 21.ІV.1976
Сливен - България
композитор, музикален деец, пианист, педагог, диригент
Учи музика в Женева (ок. 1912) и Дрезден (ок. 1922) при Ж. Далкроз и други известни педагози. След завръщането си в България работи като учител по музика в Сливенската мъжка гимназия (до 1956). През 1926 основава местно музикално училище, на което е директор до 1950. Той е един от създателите на Сливенската самодейна опера, неин диригент и почетен председател. Участва активно в музикалния живот в Сливен като пианист-солист и акомпанятор.
Автор е на: детски оперетки, някои от които се изпълняват от детските музикални китки в цяла България. Написал е: “Българска рапсодия” за камерен оркестър; пиеси за пиано; маршове за духов оркестър; музика към постановки на театъра в Сливен; хорови и солови песни. Много популярна е песента му “Изгнаник” (“Тихо полъхва вечерник…”).
Творчество
Детски оперети:
“Горски цар” (1912); “Малката кибритопродавачка” (1920); “Песента на орисниците” (1920); “Пакостници” (1925); “Мъдрият цар” (1927); “Ахимира” (1930); “Робин” (1932); “Седемте братя лебеди” (1935).