Петко Наумов

Представител на т.нар първо поколение български композитори. През 1896 постъпва в Пражката консерватория и учи цигулка в продължение на три години. През 1899 продължава образованието си в консерваторията в Париж, която завършва през 1903 като ученик по композиция на Е. Песар. Едновременно с това от 1903 свири в различни оркестри, за да се издържа. Известно време е диригент на градския театър в Шербург. В България се завръща през 1903. Той е един от основателите на Частното музикално училище ­ София (1904). Работи като преподавател в Частното музикално училище (1904­-12), в Държавното музикално училище (1912­-21), професор по цигулка в Държавната музикална академия (1921­-23), директор на Академията (1931). Негови ученици са С. Попов и Т. Въжаров. Основава струнен оркестър и струнен квартет, с който концертира. От 1925 до 1930 преподава цигулка и в Духовната семинария.

Особено активна е дейността му, свързана с изграждането на оперното дело в България. Неколкократно е избиран за член на Управителния съвет на Българската оперна дружба, директор на Софийската народна опера (1923). Подпредседател е на Българския музикален съюз и член на Съюза на професионалните музиканти в България, както и един от основателите на Българската народна филхармония.

Автор на голям брой статии (около 60), посветени на актуални за времето въпроси, свързани с изграждането на музикалните институции, портрети на известни български певци и инструменталисти и др.

Като композитор е автор на: опера; пиеси за оркестър; клавирни творби; песни за глас и пиано и др.