- А
- Б
- В
- Г
- Д
- Е
- Ж
- З
- И
- Й
- К
- Казанджиев, Васил
- Казасян, Вили
- Кандов, Александър
- Караатанасов, Веселин
- Караджов, Димитър Иванов
- Караджов, Димитър
- Карадимчев, Борис
- Карастоянов, Асен
- Карастоянова, Елена
- Кауфман, Николай
- Кауцки, Венцеслав
- Кенов, Никола
- Керкелов, Петър
- Кираджиев, Владимир
- Клинкова, Живка
- Князев, Николай
- Коджаманов, Руси
- Коларов, Милко
- Колев, Йордан
- Л
- М
- Н
- О
- П
- Р
- С
- Т
- У
- Ф
- Х
- Ц
- Ч
- Ш
- Щ
- Ъ
- Ю
- Я
Петко Наумов
29.VІ.1879 - 5.ІІІ.1933
България
композитор, цигулар, диригент, педагог, музикален публицист, обществен деец
Представител на т.нар първо поколение български композитори. През 1896 постъпва в Пражката консерватория и учи цигулка в продължение на три години. През 1899 продължава образованието си в консерваторията в Париж, която завършва през 1903 като ученик по композиция на Е. Песар. Едновременно с това от 1903 свири в различни оркестри, за да се издържа. Известно време е диригент на градския театър в Шербург. В България се завръща през 1903. Той е един от основателите на Частното музикално училище София (1904). Работи като преподавател в Частното музикално училище (1904-12), в Държавното музикално училище (1912-21), професор по цигулка в Държавната музикална академия (1921-23), директор на Академията (1931). Негови ученици са С. Попов и Т. Въжаров. Основава струнен оркестър и струнен квартет, с който концертира. От 1925 до 1930 преподава цигулка и в Духовната семинария.
Особено активна е дейността му, свързана с изграждането на оперното дело в България. Неколкократно е избиран за член на Управителния съвет на Българската оперна дружба, директор на Софийската народна опера (1923). Подпредседател е на Българския музикален съюз и член на Съюза на професионалните музиканти в България, както и един от основателите на Българската народна филхармония.
Автор на голям брой статии (около 60), посветени на актуални за времето въпроси, свързани с изграждането на музикалните институции, портрети на известни български певци и инструменталисти и др.
Като композитор е автор на: опера; пиеси за оркестър; клавирни творби; песни за глас и пиано и др.
Творчество
Музикално-сценични
“Страхил войвода” опера, либр. Т. Павлов (1933, София).
За симфоничен оркестър:
3 български рапсодии; 3 български поеми; симф. поема “Скръб и радост”; 2 симф. танца; 3 увертюри: “Иван Вазов”, “Христо Ботев”, “Тутраканска епопея”.
Камерна музика:
Валсове и др.
За пиано: 5 пиеси.
Вокална музика:
10 песни.
Хорова музика:
За м. хор:
Марш.