Филип Кутев

Филип Кутев

13.VІ.1903 - 27.ХІ.1982

Айтос - България

композитор, диригент, обществен деец

Представител на т.нар. второ поколение български композитори, член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (от 1936). Учи цигулка при чешкия педагог, концертмайстор на Софийската опера и преподавател в ДМА (дн. ДМA “П. Владигеров”)вник във Висшия земеделски институт, оркестрант в I пехотен полк, в оркестъра на Артилерийското кино, в кино “Уфа” и в АСО. Под влияние на Г. Атанасов Маестрото през 1930 се явява на изпит за военен диригент и започва професионалната си дейност с армията. През същата година е назначен в Бургас в ХХIV пехотен полк (на освободеното място от Г. Шагунов), където работи до 1935. В Бургас ръководи и градския самодеен оркестър при музикалното дружество “Родни звуци”. През 1935 е преместен на служба в София в VI пехотен полк (1935-­39), Школата за запасни офицери (1939-­42) и Военното училище (1942­-44). В периода 1944­-48 работи в Политическото управление на Министерството на народната отбрана, отговаря за музикалните въпроси във войската и ръководи културната дейност на Централния дом на БНА в София (1948­-51).

През 1951 заедно със своята съпруга Мария Кутева основават ДАНПТ (днес НФА “Ф. Кутев”), с което поставя в България начало на движението “Народни хорове и ансамбли”. Като негов главен художествен ръководител до смъртта си утвърждава високопрофесионалното му ниво и световната му популярност. Ансамбълът гостува в Европа, Азия и Америка.

Председател на СБК (1954­-72). Носител е на много престижни нацио-нални и творчески награди и ордени.

Автор е на: творби за симфоничен оркестър; много песни за народен хор; масови и концертни хорови песни; филмова музика и др. За репертоа-ра на ДАНПТ създава авторско творчество на фолклорна основа, което се превръща в класика и образец за много други творци в жанра на фолклорната обработка. Симфоничните му произведения, създадени през 30-те ­ 40-те години, като поемата “Герман, “Сакарска сюита”, “Пасторал” за флейта и оркестър, вокално-инструменталните му сюити, както и написаните след 1944 героична кантата “Девети септември” (първа в съвременната българска музика), Младежка симфония, шедьоврите за народен хор “Лале ли си, зюмбюл ли си”, “Полегнала е Тодора”, “Драгана и Славей”, “Димянинка” и др., музиката към филма “Под игото” (по Иван Вазов) и др. го утвърждават като един от най-изявените и самобитни български композитори.

Творчество

Хорово-оркестрови:

“Клепалото бие” ­ балада, т. И Вазов (1929); Лазарска сюита (1938); “Девети септември” ­ кантата, т. Б. Райнов (1946).

За симфоничен оркестър:

Скерцо (1928); Българска рапсодия (1938; ориг. за духов орк., 1937); Сакарска сюита ­ симфонична музика към поемата “Септември” от Г. Милев (1940); “Герман” ­ симф. поема (1940, пост. в Народния театър 1943); “Пасторал” за флейта и орк. (1943); Младежка симфония (1949); 5 симф. народни танци (1952).

Сюити за соло и камерен оркестър:

Средногорска (1937); Северозападна (1938); Източнотракийска (1938).

Камерна музика:

Духов квинтет (1930); Малка пиеса за виолончело и пиано (1945); 2 малки пиески за кларинет и корна (1948).

Песни за народен хор:

“Драганка и славей”; “Айде зайде”; “Двя са змийки бият”; “Закукала й кукувица”; “Стани ми, майчо, откачи”; “Прехвръкна птичка”; “Замръкнала е Яна”; “Полегнала е Тодора”, “Дай си, Въсе, ръчицата”, “Димнянинка”, “Дона на порти седеше”, “Замръкнала мома Яна”, “Кажи, кажи, агньо”, “Черешица род родила” и др.

За народен оркестър:

“Трите пъти” (1951); Шопска сюита (1952); Тракийска сватба (1961); Концертино за соло кавал и орк. (1962) и др.

Музика към филми:

“Под игото”, реж. С. Василев (1952); “Неспокоен път”, реж. Д. Даковски (1955); “Героите на Шипка” (1954, съвместно с Н. Крюков); “Хитър Петър”, реж. Ст. Сърчаджиев (1960).

 

Избрана лит. за него:

Стоянов, Стоян. “Филип Кутев” (С., 1962); Кутева, Мария. “Искам да разкажа за Филип” (С., 1998).