Христо Манолов

Син на Ем. Манолов. Учи композиция и дирижиране в Дрезденската консерватория при Брютнер. След завръщането си в България работи като диригент на оркестъра при Тютюневата кооперация “Асенова крепост” в Асеновград (1926). Диригент на хора на Пловдивското певческо дружество и преподавател по пеене и музика в Духовната семинария и във Френския колеж в Пловдив (1927-­28). Създател и пръв диригент на хор “Гусла” (1929-­30). Диригент на оркестъра при мини “Перник” (1933­-38) и на оркестъра при театър “Одеон” в София. Диригент на хор “Морски звуци” във Варна (1938­-40) и на операта във Варна (1947-­52). Военен капелмайстор в Харманли (1940-­47), Пещера, Пловдив и др., утвърдил нов професионален стил в практиката на военните духови оркестри в България. Диригент на Ансамбъла на строителни войски (1952-­53). Като композитор е много продуктивен. Автор на първия български балет “Змей и Яна” (1937, Софийска опера). Музиката му е свързана с народната песенност, оркестровите му опуси представят характерния за първите десетилетия на ХХ век битов симфонизъм. Много от произведенията му са свързани с неговата диригентска изява. Автор е на: 4 опери, 2 балета, оперети; симфонични произведения; пиеси за духов оркестър; камерна музика; над 50 хорови песни. Неговата песен “Жетвари” е класически образец в българското песенно творчество, едно от най-известните и изпълнявани български произведения. Автор е на 6 литургии и 2 всенощни бдения, писани в 30-те ­ 40-те години (вероятно броят им е по-голям, тъй като те не са отпечатани и се съхраняват в лични и храмови архиви).