Николай Бадински

Николай Бадински

19.12.1937 г.

София - България

композитор, цигулар, музиколог

Николай Бадински завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) с композиция при проф. П. Владигеров, цигулка при проф. Н. Симеонова и музикознание. Посещава майсторски клас при Вагнер Регени и Гюнтер Кочан в Академия на изкуствата в Берлин (Германия). Участва в летните курсове в Дармщат (от 1974 г.) Специализира при Луиджи Далапикола в Академията в Сиена (Италия) (1975, 76 г.). От 1962 г. Николай Бадински живее постоянно в Берлин. През 1980 г. спечелва едногодишна стипендия във Вила Масимо, Рим, а през 1981­-82 г. и 1985-­86 г. получава стипендии за живеене и работа в Париж. През 1987 г. става композитор-резидент във фондация “Джерази”, като преподава в множество колежи и университети, особено в Стокхолм и Копенхаген. Той е член-кореспондент на Европейската академия за изкуства, наука и литература в Париж (1983 г.). Член е на ISCM, Съюза на немските композитори, Международната Хердер асоциация, Международното Вагнерово общество и др.
Н. Бадински е автор на над 140 оркестрови, балетни, камерни, органови, инструментални и вокални произведения; на електроакустична и електронна музика. В музиката си експериментира различни изразни средства и композиционни техники. Има много авторски концерти и концертни изпълнения в София, Берлин, Рим, Париж, Венеция, Стокхолм, Залцбург, Базел, Баден-Баден, Сан Франциско, Чикаго, Питсбърг, Филаделфия и др., както и в Западноберлинската филхармония, Берлинската щатскапела, Дрезденската щатскапела, Симфоничния оркестър на немското радио в Баден-Баден и др. Изнесъл е стотици доклади и лекции за българската музика и култура в много страни на Европа и Америка. Има множество грамофонни плочи и други записи с негова музика, балетът му “Бурята” е издаден на плоча за УНИЦЕФ.
Николай Бадински е носител на:
Първа награда на ХХVIII международен конкурс за композитори “Виоти”;
Първа награда за композиция от международния конкурс за композитори “К. Щокхаузен”; Римската награда “Вила Масимо”;
Наградата на Париж;
Международната награда “Триест” за симфонична музика и др.  

Интернетсайт: Николай Бадински

Творчество

Музикално-сценични произведения:

“Бурята” –­ балет в 3 действия за млади хора (1972-1973, Берлин).

“Марциалски звуци” за 12 гласа (с действие) по епиграми от М. Марциалис (1975; 1984, Париж).

Музика за една психологическа и фантастична хореография (1983-86; 1987, Берлин).

Вокално-оркестрови произведения:

“Още сме тук, слънцето се върти…” ­– кантата за среден глас, кларинет, вибрафон, валдхорна, тромбон; текст Салваторе Куазимодо (1970 г.);
“Умни разсъждения” за хор и оркестър (1983-84 г.).

Музика за оркестър:

Симфония № 2 “АаАаN” (1978 г.);
“Удар на изхода”(1981-­82 г.).

Концертни сюити:

Сюита №1 и №2 от балета “Бурята” (1972 г.).

Концерти за цигулка:

Концерт №2 (1971-­72 г.);
Концерт № 3 (1971­-72 г.).

“Песните на Орфей” за соло цигулка и измислен оркестър (1987 г.);
“Заразеният прилеп” –­ сюрреалистична среща с Й. Щраус и Бах (1991-­92 г.); “Просветление” за цигулка, оркестър и свещи (1992-93 г.);
“Сигнали” за 8 тромпета и оркестър (1993-­94 г.).

Произведения за струнен оркестър:

“Младост” (1973 г.);
“Възхвала на Стравински” за цигулки (1978-79 г.) (I версия за 12 соло цигулки, II версия за струнен оркестър);
“Седем мемориални камъка” в памет на жертвите на Холокоста (1997 г.);
“Импулси” за 3 тромпета, 3 тромбона и струнен оркестър (1999 г., пространствена версия – 2002 г.);
Триптих за цигулка, ударни и струнен оркестър (Цигулков концерт №1, 1970­-71 г.);
“Скрити структури” за струнен оркестър и фагот (или бас кларинет, туба) (1982 г.).

Камерна музика:

“Възхвала на Бах” –­ концерт за чембало, флейта, обой, кларинет, фагот, 2 виоли, валдхорна и виолончело (1977 г.);
“Руините под София” ­– октет за кларинет, фагот, 2 валдхорни, чембало (1972 г.); “Нарушена тишина” –­ секстет за флейта, валдхорна, виолончело, виола и кларинет (1976 г.);
“Московски квинтет” за флейта, обой, кларинет, фагот (1969 г.);
“Възхвала на Бела Барток” за струнен квартет (1978 г.);
“О, щастливецо, каква прекрасна свирка си намерил и как само свири тя” по Петрарка за обой, кларинет, фагот, пиано (1981 г.);
“Възвишено и земно” за челеста, валдхорна, виола, виолончело (1997 г.);
“Берлинско дивертименто” за флейта, кларинет и чембало (1968 г.);
Картина за трио виола, валдхорна и виолончело (1975 г.);
“Опит за комуникация” за обой/кларинет и фагот (1978­-79 г.);
“Размяна за трима на брега на Сена” (1981-82 г.);
“Връзки” за цигулка, пиано и орк. (1982-83 г.);
“С мисъл за Самуел Бекет” за валдхорна, виолончело и чембало (1987 г.);
“Исус Христос” за виола, валдхорна и чембало (1995-96 г.);
“Сонатина” за две цигулки (1966 г.);
“Соната-разговор” за флейта и фагот, текст Фр. Вийон (1967 г.);
Пиеса за пиано и цигулка (1968 г.);
“Прелтан” ­– две пиеси за виола и пиано (версии за виола/виолончело и пиано, виола и валдхорна, виолончело и чембало, виола, валдхорна, виолончело и цимбал) (1973 г.); “Графи” за флейта и пиано (1981 г.);
“Каменни отражения” за тромбон (валдхорна или туба) и пиано;
Четири сонета за соло кларинет по Ю. Бехер (1969 г.);
Диалози за соло виола (1973 г.);
“Латео” за соло контрабас (1973 г.);
“5­1 Еуфония” за соло контрабас (1974 г.);
“Привличане”: №1 за флейти (1977 г.), №2 за обои (един музикант) (1982 г.);
“Ежедневие” №1 за соло цигулка (1977 г.);
“Пет образа през прозореца” за един музикант­ перкусионист по Дж. Джойс (1997 г.).

За пиано:

Пет пиеси за пиано върху додекафонна серия (1968 г.);
“Юги” (Игра) за пиано на 4 ръце (1980 г.);
“Тайните на вече не новия свят” (1984-­86 г.);
“Другата Коледна музика” (трансцендентални съобщения).

За две пиана: 

“Хималайски бог” (1990 г.);
“Кристали” (1999­-2000 г.).

За пет пиана:

Десипио № 3 ­ “Клавириада” в 3 движения за 5 пиана (концерт за пиано и оркестър от пиана), (1977­-78 г.).

За пиано и инструменти:

“Крехкост и жизненост” (2000 г.).

Вокална музика: Amekdil­

Симфония № 1 за сопран (1967 г.);
Песен за сопран и пиано, текст Е. Кестнер (1969 г.);
Поема за бас и оркестър, текст Б. Божилов (1969 г.);
Произведение за сопран и клавир, текст Фогелвайде (1975 г.);
“Жената” за глас и пиано, текст Г. Маурер (1975 г.);
“Мекотата на морето” за сопран и ударни, текст П. Пазолини (1984-­86 г.);
6 капричии за баритон и пиано, текст Ф. Г. Лорка (1991 г.).

Произведения за орган:

“Различия” ­ албум (1975­-76 г.);
“Остани в живота ми” (Йоханес: 15, 9) за орган (1993 г.);
“От завещанието на учителя” –­ цикъл за орган и 3 тромпета (или други инструменти) (1998 г.).

Електроактустична и електронна музика:

За 2 променящи се групи и магнитна лента (1974 г.)

Decipio:

№1 за контрабас и магнитна лента (или за 4 контрабаси), (1976 г.);
№2 за обой и магнитна лента или за 5 обоя и звънчета (1977 г.);
№4 за тромбон и магнитна лента (или за 5 тромбона и гласове) (1978 г.);
№5 “Размишления по текстове и песни на Соломон” за соло цигулка и измислен оркестър (магнитна лента или за струнни инструменти) (1979-­80 г.);
№6 “В памет на Марсел Пруст и Луиджи Ноно” (Саксофониада) за саксофон и магнитна лента (или за 12 саксофона) (1995 г.);
№7 “Арфиада Изток-Запад” за соло арфа и измислен оркестър от арфи (магнитна лента или 32 арфи) (1990 г.);
№8 “Ние сме като светкавица…” за фагот и магнитна лента (или за 3 фагота и двоен бас) (1995­-96 г.).

Amekdil
(Симфония № 3) ­ “Временни ситуации” за голям оркестър,­ компактдиск, запис на грамофонна плоча.

За измислен оркестър:

“Визуализирани мечти” ­– за 4 изм. оркестър (1979-­82 г.);
“Три израза” за сопран и изм. орк. (магнитна лента), текст Р. Малковски, Р. Филомбе, К. А. Волкен (1981 г.);
“Капричио за Свети Франческо” за баритон и изм. оркестър (магнитна лента) (1981­-82 г.).

“Сближаване на безкрайностите” за разширени инструменти и магнитна лента (1982 г.);
6 “Орфееви песни” за цигулка и магнитна лента (1988-89 г.).

Електроакустични пиеси:

“Ротация” (в памет на един космонавт) (1974 г.);
“Севтопол” (1974 г.);
“Феникс” (1974 г.);
“Разсъждения по Достоевски” (1979 г.);
“Спомен за Кафка” (1979 г.);
“Среща с Орфей” (1979­-80 г.);
“H2O ­ музика” (1980 г.);
“Музика с хартия” (1980­-81 г.);
“Въздушна музика”(1980­-81 г.);
“Ро-ма-ви-ла-ма-си-мо” (1981 г.);
“Музикално визуално съответствие П” (1981-82 г.);
“Електроакустичен танц” (1984-­85 г.);
“Електроакустично скерцо” (1984­-85 г.);
“Ритуал”, “Безкрайна фигура”, “Кукери” и “Гайди” ­ електроакустични пиеси в квадрофония (1983­-85 г.);
“Псалм за свободата” (1983 г.).

Музика за компютър:

“Измислено трио” (1980 г.);
“Венецианци” (1984-85 г.).

Хорова музика:

За хор акапела:

“Овчарката или Кортежът на Орфей” (Бестиариум), текст Г. Аполинер (1976 г.);
“Мария” от цикъл библейски имена за хор (1994 г.).