Георги Минчев

Георги Минчев

29.І.1939

София - България

композитор, обществен деец

Завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров) с композиция при проф. М. Големинов (1964). Специализира при Родион Шчедрин в Москва (1968-­70). През 1972 получава стипендията за музика на ЮНЕСКО и учи в САЩ, Англия и Франция. Работи с Оливие Месиен и с Лучано Берио в ICRAM ­ Париж. През 1971 постъпва на работа в БНР, главен музикален редактор (1973) и директор на дирекция “Музика” (1992). Секретар (1980-­85), заместник-председател (1985-­89) на СБК. Генерален директор на “Балкантон” (1986­-87).

Автор е на: 1 балет; оратория; произведения за симфоничен оркестър; камерна музика; музика към филми и др. Творчеството му е представително за съвременната българска музика и утвърждава нейния международен престиж. Негови произведения са изпълнявани във Франция, Германия, Италия, Швейцария, Русия, Полша, Чехия, Словакия, Куба, Колумбия, Австралия, Гърция, Белгия, Австрия, Сан Марино, Америка, Холандия, Испания, Япония, Англия. Носител е на авторитетни български и международни отличия. Концертът му за пиано получава международната награда на критиката в САЩ (1979) и е на първо място сред препоръчаните произведения на Международната трибуна на композитора в Париж през 1981. През 1989 е удостоен с европейската награда за изкуство “Лоренцо Великолепни” на Международната академия “Медичи” (Флоренция) за цялостно творчество и званието “почетен сенатор” на академията. Член е на журита на международни композиторски конкурси в Англия, Италия, Германия, Гърция, Русия.

Интернет сайт: Георги Минчев

Творчество

Музикално-сценични:

“Фаренхайт 451“­ балет по Р. Бредбъри (1993; 1997, Софийска опера).

Хорово-оркестрови:

“Старобългарски хроники” ­ оратория за солисти, четец, см. хор, ж. хор и симф. оркестър (1971).

За глас и симфоничен оркестър:

Три поеми за мецосопран и симф. орк. (1973).

За симфоничен оркестър:

Концертна музика за орк. (1976); Симфоничен пролог (1981); “Динамични пространства” (1991); “Фаренхайт 451” ­ симф. сюита по балета (1999); “Контрасти. Музика за оркестър” (2002).

Концерти: за пиано и орк. (1978); за виолончело и орк. SentiMetal (в памет на В. Лютославски) (1993).

Камерна музика:

Концерт Breve I за 10 духови инстр. (1984); Концерт Breve IIContempoRetroза духов квинтет (1993).

“Интермецо и акварел” за две флейти, чембало и струнни (1970).

“Монодия” за виолончело соло (1999).

За пиано:“Сонограми” ­ 5 концертни реминисценции (1980).

Вокална музика: “Фрески” ­ вок. цикъл за сопран, пиано и камбани (1983); 3 поеми за сопран, струнни и ударни (1983).

Музика към филми:

“Игра на любов”, реж. Я. Вазов (1979); “Компарсита”, реж. Н. Петков (1977); “Лавина”, реж. Хр. Писков (1981); “Прадеди и правнуци”, реж. К. Джидров, Р. Георгиев (5-сериен, 1983).