Александър Райчев

Александър Райчев

11.ІV.1922 - 28.Х.2003

Лом - България

композитор, педагог, диригент, обществен деец

По-малък брат на В. Райчев. С музика се занимава от ранна възраст. Учи при при проф. Ас. Карастоянов и проф. П. Хаджиев. През 1934 е частен ученик по композиция на проф. П. Владигеров. Завършва музикално-теоретичния отдел на ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) (1947) с пиано и композиция при проф. П. Владигеров. Специализира в Музикалната академия “Ференц Лист” в Будапеща (Унгария) композиция при Я. Вишки и З. Кодай и дирижиране при Я. Ференчик (1949­-50). Още като студент работи в музикалния отдел на Радио София, след това е диригент на оркестъра на Народния театър за младежта. От 1950 е преподавател, от 1962 професор по хармония, по-късно и по композиция в ДМА. Ректор (1972­-79). От 1971 е избиран за народен представител в четири народни събрания. През 1990 е обявен за почетен член-академик на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (Белгия) и почетен член на Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (Германия).

Председател на СБК (1980­-90). Член на СБФД.

Един от най-ярките представители на съвременната българска музика и музикална култура.

Автор е на: 3 опери и 1 радиоопера, 2 балета, 1 оперета-ревю, детски оперетки и музикални приказки; 6 оратории, 3 кантати и 1 литургия; 6 симфонии, 5 увертюри; концерти и други произведения за симфоничен камерен и струнен оркестър; камерни творби; около 30 песни за глас и пиано; над 600 хорови и детски песни; музика към театрални постановки, документални и игрални фирми и др. Многократно е получавал награди за свои произведения, отличаван е с много ордени, медали, почетни звания и др. Като професор по композиция Ал. Райчев изгражда своя композиционна школа. Социалната ангажираност и оптимистичният патос в творчеството му очертава характерни насоки на българската музика след 50-те години. През 90-те години Симфония №6 “Литургична” се откроява със своята философска проникновеност.

Творчество

Музикално-сценични:

Опери:“Мост” (1965, Русе), “Вашето присъствие” ­ радиоопера (1968, БНР), “Тревога” (1974, София), “Хан Аспарух” (1981, Русе).

Балети: “Хайдушка песен” (1953, София), “Изворът на Белоногата” (1978, София).

Оперета-ревю: “Славеят на Орхидея” (1963, София).

Мюзикъл: “Пази се от ягуар (“Адио Фотев”) (1971, БНТ).

Детски оперети и приказки: “Балът на цветята” (загубена); “Гърненце с крилца” (1946); “Приказка за щурчето”; “Пиф, Паф, Пуф” (1963); “Гечо, Дечо и пчелите” (1965).

Хорово-оркестрови:

За см. хор и орк.: “Дружба”, т. П. Матев ­ оратория (соло бас) (1954); “Октомври 50”, т. М. Любомирова ­оратория (соло баритон, мецосопран) (1967); “България ­ бяла, зелена, червена”, т. Д. Методиев ­ оратория-кантата (с рецитатор), инстр. ансамбъл (1977); “Варна”, т. Н. Вълчев ­ кантата (1979); “Оратория-митинг”, т. П. Славянски ­ лит. композиция (с четец, детски хор и инстр. състав) (1984); “Кабиле”, т. Овидий (из “Метомарфози” и авт. ­ оратория (с четец) (1991).

За м. хор и орк.: “Димитров е жив” ­ оратория (със солист и четец) (1953), “Шипка”, т. О. Орлинов ­ кантата (с рецитатори, солисти) (1988) .

За ж. хор и орк.: “Пионерска сюита”, т. Цв. Ангелов ­ малка кантата (1950).

За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 Симфония-кантата “Той не умира” за см. хор и орк. (1950); №2 “Новият Прометей” (1958); №3 “Устреми” (1966); №6 “Литургична” (1994).

“Симфонична сюита” (1945).

Сюити из бал. “Хайдушка песен”: Първа и Втора сюита (1954); Сюита (1955).

Сюита из бал. “Изворът на Белоногата (1978).

Увертюри: “Светъл ден” (1966); “Сияйна зора” (1971); “Академична” (1974); “Фестивална” (1975); “Юбилейна” 1986); “Възхвала” (1986).

4 миниатюри (1962); Симф. възпев “Ленински поколения” (1970); Симф. моменти “Лайпциг 33” (1972); Балканска рапсодия (1983); Концерт за орк. (1979); “Симф. епизоди” (1998).

Концерт за пиано (1947, загубен).

“Романтичен концерт” за цигулка и орк. (1991).

За духов оркестър:

Концертни маршове: №1 (1983), №2 (1985) (орк. Н. Братанов). Марш (1984); “Балада за незнайния войн” за бас и дух. орк.(орк. Хр. Тонев) (1986); Увертюра “Левски” (орк. Н. Братанов и Хр. Тонев) (1987); Транскрипции из бал. “Хайдушка песен” (транскр. Т. Димитров); “Хоро. Родопска сюита” (транскр. Н. Цонев) (1985).

За камерен оркестър:

Симфония № 5 (1972).

Сюити (1937, 55); Триптих за кларинет, пиано, ударни и щрайх (1989).

За струнен оркестър:

Симфония № 4 (1968).

“Ларго и скерцо” (1943); 4 миниатюри (1962); Скици “Мисли за Майстора” (1987); Партита меланхолика (1995).

Транскр. “Пет миниатюри за пиано от Д. Ненов” (1992).

Камерна музика:

Пиеса за 12 контрабаса (1998).

Струнен квартет (авт. транскр. на I ч. от Симфония № 5 и II ч. от “Мисли за Майстора”) (1988).

“Серенада и Пражко трио” за кларинет, пиано и ударни (1987).

Рондо ­ трио за ксилофон, малък барабан, триангел, чинел и пиано (1969).

За цигулка и пиано: “Соната-поема” (транскр. за др. инструменти) (1940); “Бурлеска” (1956); Три пиеси (1981) и др.

За флейта и пиано: “Ария и Бурлеска” (1965); “Лирична сюита” (1999).

2 пиеси за виолончело и пиано (1983). Дуо за виола и виолончело (1999).

“Ария” за соло виолончело (1976); “Рапсодия-фантазия” за соло флейта (1991) и др.

За пиано: “Класически опус” (1937); Пиеси (1944); “Детски албум” (1957); “Младежки албум”. Т.1 (1958), т. 2 (1959); 10 пиеси (1962); “Есенен прелюд” (1995) и др.

Тема с вариации за пиано на 4 ръце (1959).

Хорова музика:

Издадени хорови и детски песни ­ 550: за смесен хор и пиано ­ 80; за четиригласен хор и пиано ­ 30; за тригласен хор и пиано ­ 120; за двугласен хор и пиано ­ 100; за едногласен хор и пиано ­ 220; детски, за двугласен и едногласен хор ­ 330.

Масови песни ­ около 220.

“Мило мое момиче”, т. П. Матев ­ кантата-балада за см. хор акапела (1974).

“Православна традиционна литургия” (Златоустова) (1993).

Музика към филми (игрални):”

“Наша земя”, реж. А. Маринович, Й. Сърчаджиев (1952); “Години за любов”, реж. Я. Янков (1957); “Капитанът”, реж. Д. Петров (1963); “Опак човек”, реж. Я. Янков (1973).

Избрана лит. от/за него:

“Композитор и съвременност”. Сборник статии от и за Ал. Райчев съст. Е. Павлов (С., 1985).

“Спомени от петолинието и … извън него” (Съст. М. Попова) (С., 2002).

Избрана лит. за него:

Аянова, Екатерина, Лиляна Николаева “Александър Райчев”. Биобиблиографска справка (С. 1973).

Кръстев, Венелин. “Александър Райчев” (С., 2001); Клостерман, Евгени Павлов. “Александър Райчев” (С., 2002).