Проф. Александър Йосифов е изтъкнат български композитор, диригент и музикален педагог. Роден е на 12 август 1940 г. в София и е потомствен музикант. Негов баща е композиторът и диригент Йосиф Йосифов, който е сред основателите на Старозагорската и Варненската опера, а чичо му е световно известният тенор от 40-те и 50-те години на миналия век – Илия Йосифов.

След като завършва музикалната гимназия във Варна, Александър Йосифов постъпва на служба във Военноморските сили и едновременно с това започва своите опити като композитор. Там написва и посвещава песен на първия космонавт в света Юрий Гагарин и при неговото посещение в България лично му я подарява. Песента и до днес е в музея на космонавтиката в Русия.
Александър Йосифов завършва висше музикално образование в Националната музикална академия в София в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева. Международно признание и успешно начало за кариерата на Александър Йосифов поставя първа награда за композиция, която той печели 28-годишен на конкурс за симфонични произведения в Триест (Италия) през 1968 г.

Проф. Александър Йосифов е автор на голямо по мащаби и стилово разнообразие творчество – повече от 1 500 опуса във всички музикални жанрове. С особена популярност се ползват неговите 28 опери и балети със 100 премиери и над 2 000 спектакли в България и чужбина. Операта „Хан Крум Ювиги” е гастролирала на сцената на „Большой театър” с два спектакъла и концертно изпълнение на отделни действия на сцените на Щатсопер във Виена, и театър „Шан’з Елизе” – Париж през 1981 г.
Операта „Хан Крум Ювиги” е поставена и на хълма Царевец, Велико Търново в рамките на фестивала „Сцена на вековете” през 1989 г. и е заснета от Българската национална телевизия.

През 1986 г. в Гданск, Полша е премиерата на балета „Кръстоносци” по романа на Хенрик Сенкевич. Тази постановка гастролира на много сцени в европейски оперни театри.

Особено популярни сред публиката са и детските опери на композитора, които са над 10 и се представят във всички оперни театри на България.

В Гданск, Полша е поставяна и детската опера „Чудните приключения на Тошко Африкански”, като за 5 сезона там се играят рекордните 437 спектакъла.

Проф. Александър Йосифов е автор на 6 симфонии, 5 концерта за пиано и оркестър, 3 концерта за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, за кавал и оркестър, за флейта и оркестър.

Автор е на 58 опуса за клавирно дуо, които в последните години му донасят изключително международно признание. Новост в световната музикална литература са неговите „Канон и токата” за два рояла на 16 ръце, изпълнявани с голям успех в Япония, за които получава „Специалната награда” на Международния конкурс за композиция в Токио през 1997 г. На същия конкурс през 1999 г. Александър Йосифов печели голямата награда Grand Prix „Kanebo“ за „Прелюд и фуга” № 2 за две клавирни дуа.

Уникално по форма е и неговото произведение „Симфония концертанте” за две клавирни дуа и оркестър от 10 рояла (24 пианисти – 48 ръце), чиято световна премиера е в зала „Metropolitan Art Space” в Токио, Япония през ноември 2000 г.

Творбата му „Архаичен танц” за два рояла, 12 пианиста – 24 ръце е изпълнена с успех на фестивал в Bad Herrenalb, Германия през 2003 г. и на сцената на „Sayed Darwish Theatre“ – Alexandria Opera House в Египет през януари 2011 г. и е включена в CD „Bolero Night“.

Творчеството на композитора включва също хорова и детска музика, вокални песни, над 800 естрадни песни, над 300 обработки на народни песни, авторска музика към игрални и документални филми.

Проф. Александър Йосифов е носител на 20 международни награди от конкурси за композиция в Япония (4 пъти), Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Турция, Русия, Германия, Словакия, Полша, Югославия и България.

Негови произведения са изпълнявани на концерти, записвани за радио и телевизионни предавания и издавани на CD в тези страни, както и в Бразилия, Австрия, Франция, Швейцария, Португалия, Канада, Египет, САЩ и др.

Александър Йосифов е дългогодишен професор в Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров” и в Нов Български Университет, с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност.

Като педагог по специалността „Оперно пеене с диригент” той е подготвил над 160 изпълнители и оперни певци, много от които пеят на световните оперни сцени.

Сред изявите му на диригент са концерт със Солунската филхармония през 2000 г., оперен рецитал на Райна Кабаиванска със Софийската филхармония в зала „България”, 2004г., концерт с Анна Томова-Синтова и майсторския ѝ клас в Зала 1 на НДК, 2009 г., над 40 концерта с Академичния симфоничен оркестър на Националната Музикална Академия „П. Владигеров”.

През 2009 и 2010 г. провежда в камерна зала „България” концерти със студентите по оперно пеене от Нов Български Университет.

Александър Йосифов е кавалер на „Почетен кръст за заслуги към Република Австрия”, почетен кръст за „Заслуги към културата на Полша”, на орден „Стара планина” I степен, „Кирил и Методий” I степен и др.

Бил е председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Член е на Международната асоциация за клавирно дуо със седалище в Токио, Япония. Канен е многократно за председател и член на национални и международни музикални конкурси. От 1987 до 1990 г. е член на IMZ, Виена.

Член на журито на фестивала „Златна роза” в Монтрьо, Швейцария. Проф. Александър Йосифов е председател на Оперния фестивал в Стара Загора. Член е на Съюза на българските композитори.

Президент и съосновател на Виенския клуб към посолството на Република Австрия в София, в чието си качество е активен поддръжник на идеята за приобщаване на българската творческа среда към най-доброто от австрийската културна традиция.

Административна дейност на Александър Йосифов – Фактология по години:

1968 – 1986 г. – генерален директор на фирмата за грамофонни плочи „Балкантон”;
1986 – 1989 г. – заместник председател на комитета за телевизия и радио;
1989 – 1991 г. – заместник министър на просветата и образованието;
1991 – 1993 г. – заместник директор на Софийска Национална Опера;
2000 – 2008 г. – последователно декан на вокалния факултет и заместник ректор на Националната Музикална Академия „П. Владигеров” – София;
2006 – 2010 г. – председател на комисия за музика и изкуства към ВАК

Периодът „Балкантон”

От 1968 до 1986 г. в продължение на 18 години, Александър Йосифов е генерален директор на фирмата за грамофонни плочи „ Балкантон”. В репертоара и музикалните издания той провежда политика на отразяване на върховите постижения на българските музиканти и осъществява записи на произведения от световната класика и съвременните български композитори.
В този аспект с особена популярност се ползват сериите записи като:

– поредица авторски плочи на всички български композитори – над 100;
– комплект Малер – симфонии в изпълнение на Софийска Филхармония с диригент Емил Табаков;
– Квартетите на Бетовен и Моцарт в изпълнение на квартет „ Димов”;
– Верди – „Реквием”, оперите „Аида”, „ Кармен”, с Никола Николов, Юлия Винер, Александрина Милчева, Никола Гюзелев и диригент Иван Маринов;
– Мусоргски – „Хованщина” и „Борис Годунов” с Никола Гюзелев и диригент Руслан Райчев;
– с Райна Кабаиванска – записи на цели опери: „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Манон Леско”, „Адриана Лекувръор”, „Франческа да Римини”;
– оперни рецитали на Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стоян Попов, Нели Божкова и мн. др. – над 250 плочи;
– поредица грамофонни плочи с бележития бас Борис Христов – те са по лична инициатива на Йосифов, който спомага за връщането на Борис Христов в България и му предоставя възможност многократно да осъществява записи в „Балкантон”. С Борис Христов са записани църковно славянска литургия и „Многая лета” с хора на Храм – паметник „Александър Невски”, Гречанинов – „Литургия Доместика”, песни от Гречанинов и т.н.;
– поредица от записи на църковно-славянска и българска музика;
– антология на българския фолклор;
– „Мистерията на българските гласове”, ансамбъл „Филип Кутев”, „Пирин” и др.;
– поредица за децата, записи на приказки – над 100 заглавия;
– панорама на българското хорово изкуство и т.н.

В направление международна търговия „Балкантон” под ръководството на Александър Йосифов установява контакти с едни от най-големите звукозаписни фирми в света и разпространява с успех заглавия от каталога на Балкантон: фирмата „EMI“ издава записите на Борис Христов и оперни рецитали, фирмата „RCA“ разпространява всички опери с Райна Кабаиванска, Марсел Селие издава по цял свят „Мистерията на българските гласове” и т.н.

За първи път в България „Балкантон” издава поредица от плочи с майсторите на световния джаз и купува лицензи на западно-европейски поп изпълнители.

Музикално-сценични произведения:
Опери и оперети:

“Моряшка чест” –­ оперета (1965 г., Русе);
“Завръщане при началото” –­ опера-оратория (1976 г., Стара Загора);
“Хан Крум-Ювиги” (1980 г.; 1981 г.; Софийска опера; “Болшой театър”);
“Златното копие” –­ комична опера (1982 г.; 1983 г., София ­ ДМТ);
“Арко Ирис” (1983 г. ;1984 г., Софийска опера).

Опери за деца:

“Чудните приключения на Тошко Африкански” (1981 г.; 1982 г., Стара Загора);
“Робинзон Крузо” (1982 г.; 1985 г., Стара Загора);
“Патиланци” (1986 г.; 1987 г., София);
“С бати Николай на разходка в зоопарка” ­– телевизионен мюзикъл (1986 г.);
“Чудните приключения на пчелата Мая” (1988 г.; 1990 г., София);
“Макс и Мориц” (1992 г.);
“Чудните приключения на Пинокио в незнайния град” (1994 г., Стара Загора); “Пътешествието на Доктор Охболи в далечна Африка” (1998 г.).

Балети:

“Снежанка и седемте джуджета” –­ балет за деца (1997 г.);
“Юранд от Спихов (Кръстоносци)” по Х. Сенкевич (1986 г., Гданск, Полша).

Хорово-оркестрови произведения:
Оратории:

За солисти, хор и симфоничен оркестър:

“Зеленото дърво” (1966 г.);
“Големият бял път” (1970 г.);
“Завръщане при началото” (1975 г.).

За рецитатор, солисти, хор, 2 клавирни дуа, струнни и ударни инструменти:

“Към XXI век” (1998 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:

Симфония №1 (1968 г.);
Симфония №2 (1969 г.);
Симфония №3 за соло бас и симфоничен оркестър (1970 г.);
Симфния №4 (1975 г.);
Симфония №5 “Прабългари” (1980 г.);
Симфония №6 “Полифоника” (1992 г.) (вариант за камерен оркестър, 1992 г.);
Симфония №7 (1992 г.).

Увертюри:

“Революцията” (1966 г.);
“Младежка увертюра” (1975 г.);
“Децата на планетата” (1983 г.);
Токата (1992 г.);
“Пагане ­ Жрицата” ­– балетна музика (2003 г.).

Концерт за оркестър:

Концерт №1 (1978 г.);
Концерт №2 (1981 г.).

Концерти:

Концерт за пиано и оркестър №1 (1972 г.);
Концерт за пиано и оркестър №2 (1976 г.);
Концерт за пиано и оркестър №3 (1992 г.);
Концерт за пиано и оркестър №4 (1998 г.);
Концерт за цигулка и оркестър №1 (1979 г.)
Концерт за цигулка и оркестър №2 (1983 г.).

Концерти за две пиана и оркестър:

Концерт №1 (1973 г.);
Концерт №2 (1989 г.);
Симфония-концертанте за виолончело и оркестър (1984 г.).
Симфония-концертанте за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (2000 г.).

Произведения за струнен оркестър:
Концерт за струнен оркестър (1984 г.);
“Симфония Бреве” (1988 г.).
“Прелюд и фуга” №1 (1997 г.);
“Прелюд и фуга” №2 (1998 г.);
“Прелюд и фуга” №3 (1999 г.).
Концерт за клавирно дуо и струнен оркестър №2 (1992 г.);
Концерт за цигулка, виолончело и струнен оркестър (1993 г.);
Концерт за флейта и струнен оркестър (1994 г.);
Концерт за кавал и струнен оркестър (1996 г.);
Концерт за обой и струнен оркестър (1996 г.).
Три концертини за две пиана и струнен оркестър.

Камерна музика:
Клавирни ансамбли:

“Канон и токата” за 2 рояла на 16 ръце (1997 г.);
Симфониета “Антиква” на 6 ръце (1996 г.);
“Щастливо ехо” за 6 ръце (1998 г.).

Клавирни дуа:

“Прелюд и Фуга” №1 (1997 г.),
“Прелюд и Фуга” №2 за 2 клавирни дуа (1997 г.),
“Прелюд и Фуга” №3 (върху ВАСН) (1998 г.);
“Прелюд и Фуга” №4 “Хроматични” (1998 г.);
“Прелюд и Фуга” №5 “Фригийски” (1999 г.);
“Прелюд и Фуга” №6 “Архаични” (1999 г.).

Вариации върху “Хубава си, моя горо” (1987 г.);
“Балада” (1988 г.);
8 концертни пиеси за две клавирни дуа (1997 г.);
Соната (1998 г.);
Фантазия-концертанте за лява ръка и клавирно дуо (1998 г.);
8 концертни виртуозни пиеси (1999 г.);
“Рондо-виртуозо БИС” (1999 г.);
Прелюдия “Страната на изгряващото слънце” (1999 г.).

Произведения за пиано:

Соната (1976 г.);
“Азбука за най-малките пианисти” (52 пиеси, 38 етюда) (1988 г.);
“Ръченица” (1991 г.);
“Хоро” (1991 г.);
“Елегия” (1991 г.);
“Пасторал” (1991 г.);
“Прабългарски танц” (1991 г.);
“Импресия” (1991 г.);
“Селски танц” (1991 г.);
“Токата виртуоза” (1991 г).

Вокални произведения:

За сопран и пиано:

“Сезоните на моята душа” ­– цикъл 12 песни, текст Е. Крист (1996 г.).

За мецосопран и пиано:

Цикъл пет песни (1992 г.).

За тенор и пиано:

“Аве Мария” (1998 г.);
“Пробудна песен”, текст Хр. Ясенов и “Към Родината”, Н. Лилиев (1999 г.).

За бас и пиано:

Цикъл 5 песни (1993 г.).

Музика към игрални филми:
“Чертичката”, реж. Р. Узунов (1972 г.);
“Този хубав живот”, реж. М. Русева (1974 г.);
“Началото на деня”, реж. Д. Петров (1975 г.);
“Под едно небе”, реж. И. Хамраева (1981 г.);
“Руският консул”, реж. Н. Минкова (1981 г.) и др.