Александър Кандов


композитор, пианист, педагог

Александър Кандов

02.06.1949 г.София - България

Александър Кандов завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с композиция при проф. Д. Тъпков и пиано при проф. Л. Обретенова. Работи като музикален редактор в БНР и в издателство “Музика”. Преподава полифония в БДК. Председател на Кабинета на младия композитор при СБК (1982­-90 г.). Един от основателите на Дружеството за нова българска музика (1990 г.). През 1990 г. заминава за Испания, където преподава и продължава композиторската си дейност. С творчеството си в различни жанрове от края на 70-те и 80-те години Александър Кандов се утвърждава като един от най-оригиналните автори от своята генерация. В музиката му се откроява експериментът с различни стилове и жанрови форми. Той е автор на музикално-сценични произведения; творби за симфоничен оркестър; камерна музика; електроакустична музика; хорови, детски песни и др. Музиката му многократно е награждавана, а много от произведенията му са записани от БНР и “Балкантон”.

Творчество

Музикално-сценични произведения:
Монодрама, текст Р. Акутагава (1983 г.).

“Игра с кубчета” –­ детски мюзикъл.

“Тръгнал кос” ­– балет.

“Малки грамофонни приказки”.

Произведения за глас и оркестър:
“Ода” за сопран, алт, баритон, орган и оркестър (1987 г.);
“Апотеоз” за тенор и оркестър (1988 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
“Младежка симфония” (1976 г.);
“Соната за оркестър” (1979 г.);
“Епитафии” по Т. Траянов за цигулка, оркестър и орган (1981 г.);
“Музика за оркестър” (1985 г.).

Камерна музика:
“Примирение”, текст Е. Дикинсън, за 2 гласа, виола, флейта, валдхорна и пиано (1979 г.); “Процесия” за флейта, виола, арфа, чембало (1995 г.).

За пиано:

“Варианти” – ­цикъл (1975 г.);
“Нощни пеперуди” (1993 г.).
Концерт за 2 пиана (1983 г.).
“Фаблио” по картини на Н. Майсторов за 5 пиана (1994 г.).

За орган:

Соната (1976 г.).

Електронна и електроакустична музика:
“Хетеротемпи” (1981 г.);
“Зодиак на кристалите” за маримба, пиано и магнетофонна лента (1989 г.).