Александър Морфов


композитор, изпълнител, обществен деец

Александър Морфов

13.01.1880 г. – 19.04.1934 г.Пловдив - България

Александър Морфов завършва униатската българска католическа гимназия в Одрин, където учи основни музикално-теоретични дисциплини и флейта. Завършва Военното училище в София (1902 г.), в което през 1904 г. постъпва като възпитател. Излиза в оставка през 1922 г. Участва в Балканските войни (1912­-1913 г.) и Първата световна война (1914­-1918 г.). Участва в създаването на Съюза на народните хорове в България.

Александър Морфов е един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен. Виолист и виолончелист. Творческа личност с разностранни интереси, той е поет, публицист, музикален общественик, художник, скулптор, дърводелец, резбар, фотограф. Изобретател е на нов вид флейта, която се произвежда от италианската фирма “Рампони” и на нов инструмент “Орфеин”, с тембър на виола и виолончело.

Александър Морфов е автор на повече от 40 военни марша и патриотични песни; песни за мъжки и смесен хор; една литургия; солови песни и със съпровод на пиано и др. Песента “Дамнян танец води” е сред класическите образци в българската хорова музика. Популярни са хоровите “Баба Минковица” и баладата “Сеймени”. Автор е на текстовете на голяма част от своите творби, както и на либретото на операта на Маестро Г. Атанасов “Запустялата воденица”.

Творчество

Военни маршове:

“Напред, ний ще победим” (1900 г.);
“Прощален марш” (1904 г.);
“Срещен марш” (1906 г.);
“На щрек, Българийо” (1913 г.);
“Изгрей, зора на свободата” (1923 г.) и др.

За смесен хор:

“Овчар македонец”;
“Дамян танец води”;
“Расли тикви”;
“Разбойници”;
“Баба Минков‘ца”;
“Сеймени” (балада).

За четиригласов мъжки хор:

“Златоустова литургия”.

Избрана литература за Александър Морфов:
Кръстев, Венелин. “Александър Морфов” (С., 1962);
Морфов, Богдан. “Орел ли, мамо…” Документална повест за творческото дело на Александър Морфов (С., 1983).