Проф. Александър Танев завършва право в СУ “Св. Кл. Охридски” през 1950 г. и БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с композиция при проф. Веселин Стоянов и дирижиране при проф. Георги Димитров през 1957 г. Работи като редактор на музикалните издания на Института за художествена самодейност (1959­-74 г.). Диригент на Академичния хор (1962­-69 г.). От 1970 г. е преподавател по композиция в БДК. Професор (от 1986 г.) в Теоретико-композиторски и диригентски факултет на ДМА и негов декан (1985-­93 г.). Има активна музикално-обществена дейност за изграждането и развитието на хоровата самодейност в България. Секретар на съвета за художествена самодейност при Комитета за изкуство и култура (дн. Министерство на културата). Член на художествени съвети и редколегии към БНТ, БНР и др. Член на организационните комитети на Международния хоров конкурс “Професор Г. Димитров” (Варна), “Златна Диана” (Ямбол), председател на хор “Гусла”. От 1992 г. до смъртта си е председател на Българския хоров съюз. Член на ръководството на СБК , той е сред инициаторите и организаторите на ежегодния преглед “Нова българска музика”.

Проф. Александър Танев е автор на музикално-сценични произведения; 3 оратории и 5 кантати; 2 концерта за пиано и симфоничен оркестър; Концерт за ударни и духови и други оркестрови творби; камерни произведения; около 60 хорови песни за смесен, мъжки, женски и детски хор, много от които са сред представителния репертоар на съставите, изпълняван и на авторитетни международни и национални конкурси и фестивали; музика към театрални постановки и др. Носител е на редица творчески и национални награди.

Музикално-сценични произведения:
“Празник в Царевец” ­ балет (1974 г.).

“Грамада” ­– музикална драма (1978 г.).

Хорово-оркестрови произведения:
Оратории:
“Летопис на свободата” (1976 г.);
“Заветът” (1981 г.);
“Родна земя” (1985 г.).

Кантати:
“Прабългарски напеви” (1974 г.);
“Възхвала на песента на Дамянчо” (1980 г.);
“Възпев на Рилската обител” (1982 г.);
“Песен на песните” (1984 г.);
“Нощ и утро” (1989 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфониета (1959 г.);
“Строителна музика” (1974 г.);
Концерт за ударни и духови инструменти (1978 г.);
“Капричио” – авторски вариант за голям духов оркестър (1985 г.);
Рондо скерцандо за цугтромбон и оркестър (1972 г.).

Концерт за пиано и оркестър №1 “Дивертименто концертанте” (1976 г.);
Концерт за пиано и оркестър №2 (1991 г.)).

Произведения за струнен оркестър:
“Багатели” (1971 г.).

Юношески концерт за цигулка и струнен оркестър (1969 г.).

Камерна музика:
Духов квинтет за медни (1994 г.);
Сонатина за духов квинтет за дървени (1996 г.);
“Игра” за виолончело и пиано (1976 г.);
Соната за виола и пиано.

За пиано:
Сонатина (1958 г.);
Соната (1964 г.);
“Легенди за България” – ­цикъл (1973 г.);
“Обряд и хоро“ ­– токата (1980 г.).

Вокална музика:
“Магарешки истории” за глас и пиано (1975 г.).

Хорови творби:
За смесен хор:
“Мой роден край” (1960 г.);
“Облаче в пустиня”, “Извор”, “Тема с вариации №1” (1967 г.);
“Летен дъжд над Търново”, “Вардар и Рила” (1968 г.);
“Не мой пея, птичко ранобудна”, “Тема с вариации № 2” (1969 г.);
“Слънце бърза” (1970 г.);
“Мома момче излъгала”, “Я залюбих късо либе” (1973 г.);
“Обичам те, Българийо”, “Късно лято”, “Йове, малай моме”, “Моя да бъде девойка” (1974 г.);
“Нощен вихър” (1975 г.);
“Юнак върви” (1977 г.);
“Гълъб гука” (1978 г.);
“Турлашки песни” (1979 г.);
“Царството на буките”, “Карагуна” (1981 г.);
“Песен за солта”, “Кво вадис” (1982 г.);
“София древна и млада” (1984 г.);
“Сонатина за хор” (1985 г.);
“Отче наш”, “Хоро за хор” (1991 г.);
“Тебе поем” (1996 г.).

За мъжки хор:
“Търновград” (1967 г.);
“Хей, пролет иде” (1968 г.);
“Дорде ме моми иская” (1972 г.);
“Прабългарски напеви” –­ вокализа в 3 части (1974 г.);
“Сине мой” (1979 г.);
“Дивертименто” (1980 г.);
“Старинна песен” (1983 г.);
“Ми алма” (1991 г.).

За женски хор:
“Птици” (1966 г.);
“Моя да бъде девойка” (1974 г.);
“Йове, малай моме” (1974 г.);
“Нощен вихър” (1975 г.);
“Турчин робини караше” (1976 г.);
“Букет от обич” (1985 г.);
“Отче наш” (1986 г.);
“Тебе поем” (1996 г.).

За детски хор:
“Българско сърце”, “Извор” (1973 г.);
“Пролетна приказка” (1977 г.);
“Ех, че автогол”,
“Заю и великана” (1979 г.);
“Лодка от вестник” (1983 г.);
“Пицикати” (1987 г.);
“Солфежна сонатина” (1984 г.);
“Музиката свири” (1993 г.).