Ангел Заберски-баща завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) през 1955 г. Учи пеене при проф. Хр. Бръмбаров. До 1974 г. работи като музикален редактор в БНР. В началото на 60-те участва в популярния вокален квинтет “Приятели на песента” и е един от основателите и преподавател в Школата за естрадни певци на Радиото. Главен художествен ръководител на Естрадата на БНА (1974-­84), преподавател по пеене в естрадния факултет на ДМА (до 1994), доцент (от 1988 ). Професор в НБУ.

Той е един от първите композитори, донесли признание на българската забавна песен на европейския подиум. Създава образци на българската лирико-драматична естрадна песен през 60-те години.

Ангел Заберски-баща е автор на забавни песни и оркестрова музика; музика към театрални постановки и документални филми; детски и хорови песни; аранжименти и др. Първите си творби създава още в края на 50-те ­– инструменталната пиеса “Сребърен дъжд” и песента “Първа среща”. Песните му печелят награди на международни фестивали: “Златният ключ” (Братислава); Рен (Франция); Барселона (Испания). Много от неговите песни са отличени с награди на фестивала “Златният Орфей”. Удостояван е многократно с различни награди за творчество. Освен на песни е автор на оркестрови пиеси за бигбенд, в които използва мотиви от българския национален фолклор. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Канада, СССР, Италия (Артуро Теста), Полша, Чехия, ГДР, Куба и др.

Хорово-оркестрова музика:
“Деветте кръга” –­ музикално-драматична поема за смесен хор, солисти и симфоничен оркестър (1974 г.).

За симфоничен и духов оркестър:
Рапсодия (1982 г.).

За биг бенд:
“Спомен от Странджа”;
“Тракийски акварел”,
“Акварел” и мн. др.

Наградени песни:
“Златният ключ” (Братислава):
“Адажио”, изп. Л. Иванова.

Рен (Франция):
“Брезите и момичето”, изп. Г. Кордов (III-та награда).

Барселона (Испания):
“Да вярвам ли”, изп. Л. Иванова (Голямата награда).

“Златният Орфей”:
“Калиакра” (I-ва награда, 1965 г.);
“Бялата лодка” (III-та награда, 1967 г.),
“Деца играят на войници” (Специалната награда, 1967 г.);
“Лунната соната” (II-ра награда, 1968 г.);
“Бяло крило” (I-ва награда, 1978 г.);
“Бащината къща” (Голямата награда, 1980 г.),
“Запей ми, мамо” (Специалната награда, 1982 г.),
“Листопад на любовта” (III-та награда, 1984 г.).