Арам Берберян-Датев следва в БДМА (дн. НМА “проф. П. Владигeров”) специалност пиано и учи извънредно композиция при проф. Панчо Владигеров. Има индивидуални занимания по композиция и теоретични проблеми, свързани с ладовите особености на арменската музика с гостуващия в България композитор Арам Хачатурян (1952 г.). Завършва през 1956 г. Като студент активно се изявява и като пианист, акомпанира на различни певци и инструменталисти, създава различни певчески формации и работи като корепетитор в балетното училище. Сътрудничи на арменската общност като корепетитор и помощник-диригент на хор “Ереван” – София (1951-1955 г.). Работи и като музикален педагог.
Арам Берберян-Датев ръководи различни хорови и разнородни музикални състави в Шумен, Варна, Добрич, Силистра, Попово, Девня и др. Пише театрална музика за постановки на Варненския, Добричкия и Шуменския театър. От 1962 г. е музикален ръководител на ДНФ, създава естрадно-симфоничен оркестър. След 1970 г. отново се завръща във Варна и продължава своята активна обществено-културна дейност. Ръководи съставите на читалище “Маяковски” и арменската общност във Варна (до 1985 г.). Постъпва на работа в дирекция “Музика” като музиколог и създава “Брасформация Варна ’86” (1986-1988 г.). През 1988-1989 г. насочва вниманието си изцяло към композирането, като в последните години (започвайки от 1982 г.) често пребивава в Германия, където е удостоен (след публична защита и професура) с титлата Професор. В Германия се появяват и последните му опуси, както и нови редакции на по-ранни вокални цикли с немски стихове на Берлинската поетеса Силви Мителщедт-Шайл. Получава международно признание през 1993 г. с номинации, удостоявания и награждавания като композитор, пианист, диригент, хормайстор и аранжор. Пълна подробна и изчерпателна информация за творчеството и биографията му може да намерите в посочените по-долу интернет страници /сайтове/ – чуждестранни информации.

Арам Берберян-Датев е автор на 1 оперета, 1 балет-спектакъл, музика за естрадно-сатирични спектакли и други музикално-сценични творби; кантатно-ораториални и оркестрови опуси; вокални цикли и песни, инструментална музика; музика към театрални постановки; забавни песни по стихове на Б. Тодоров, К. Севов, Ат. Стоев и други, музика за деца – детски песни и музикално-сценични спектакли (детски мюзикъли) и др.

Музикално-сценични произведения:
“При чешмата” –­ оперета по Н. Зарян (либрето М. Бохосян) (1953­-1955 г.).

“Началото ­ 681” ­(Хан Аспарух) – балет-спектакъл. Либрето и стихове Ат. Стоев. Сценарий и режисьорски план Стефан Йорданов, балетмайстор (1986­-1990 г.).

Детски мюзикъли:
“Приключения сряда срещу събота”;
“Ха да видим кой кого…?”;
“Приказка за цар Салтан” (1972-­1976 г.);
“Приказка за приятелството” – мюзикъл за деца и възрастни (2005-2006 г.).

Хорово-оркестрови произведения:
“Хвалебствена Ода на Армения” за смесен хор и оркестър, текст А. Исаакян (1945-­1946 г.); “Тавит Сасунски” ­– симфонична легенда за четец, солист, хор и оркестър, текст М. Бохосян;
“Песен за Свободата” –­ кантата за четец, солист, смесен хор и оркестър, текст К. Севов (1958-1959 г.);
“Сватбена песен” –­ Ритуална програмна сюита за мъжки хор и голям инструментален ансамбъл, текст К. Севов (1981 г.).

Произведения за глас и симфоничен оркестър:
“Диалог с морето” ­ симфонична поема за четец, солист и оркестър, текст Ат. Стоев (1980 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:

Симфония №1 “Възпоменателна” (80 години от геноцида над арменския народ) (симфония-поема, 1996-­1997 г.);
Симфония №2 “Германска” (1997­-1998 г.);
“Летопис­ България 1300” симфонична легенда (1977-­1979 г.);
Увертюра-Поема (1986­-1990 г.);
“Празничен възглас “Мисли за България” – Увертюра-Рапсодия по стихове на Ат. Стоев – за четец и симфоничен оркестър (2005-2009 г.).

Концерти:
За тромпет и пиано (1952 г.);
“Виолинконцерт фантастик” за цигулка и оркестър (пиано) (в памет на Панчо Владигеров) (1998-1999 г.);
Рапсодична балада за пиано с оркестър (1963-1964 г.);
Героична Рапсодична балада за пиано с оркестър (приложение за две пиана – подновена, преработена редакция) (2009-2010 г.).

Произведения за струнен оркестър:
“Картини из eдно минало” ­– симфонична сюита за английски рог и струнен оркестър (1995-96 г.).

Камерна музика:
Струнен квартет “Ескизи” (1967-1972 г.);
“Крайлсхаймски импресии” -– 3 миниатюри за флейта и пиано (1982 г.);
Поема-прелюд за виолончело и пиано (1983 г.);
“Край морския бряг” – две скици за цигулка и пиано (1984 г);
Рондо-кончертанте за обой и пиано (1985 г., втора авторска редакция 1993 г.);
Концерт в “Е” за кларинет и пиано (1986 г.);
“Настроение” –­ импресия-поема за фагот и пиано (1995 г.).

Вокални цикли:
Три морски песни за баритон и пиано по стихове на Т. Йорданов (1986­-1990 г.);
“Над синята безбрежност на морето” –- 8 песни-импресии за мецосопран и пиано, текст Ат. Стоев/С. Шайл;
“Пътища, спомени и гари” – Рондели за сопран и пиано, текст Ат. Стоев (1995­-1996 г.);
Две забавни песни: “Бряг-магия с цветя и море” и “Лирична” по стихове на Ат. Стоев (адаптация на немски език С. Шайл).

Хорова музика:
За смесен хор и пиано:

“Пролетна песен”, текст Ав. Исаакян (1949 г.).

За детски хор и пиано:

“Песен за родния език”, текст Алис Кастърян (1953 г.­).

Цикъл 9 детски песни за глас, детски хор и пиано (1996-1998 г.), адаптация на немски език – С. Шайл.

Избрана литература за Арам Берберян-Датев:
Нейков, Нейко. “Нотите на една съдба – Биографичен очерк на композитора Арам Берберян-Датев. Издателство “Всичко за стара Варна”, БАРС-агенция, 2000. Издател: хаджи Ламбрин Сотиров / Варна, България.