Проф. Атанас Атанасов завършва Българска държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”) с пиано при проф. Богомил Стършенов (1977 г.) и композиция при проф. Парашкев Хаджиев (1985 г.). Следва и майсторски клас по пиано при проф. Богомил Стършенов (1977-79 г.). Участва в международни курсове по клавирна интерпретация във Ваймар (Германия – 1975 г.) при Режина Смендзянка, Париж (Франция – 1976, 1977 и 1983 г.) при Ивон Лефебюр, в Прага (Чехия – 1978 г.) при Милан Шлехта (орган), Сузана Ружичкова (чембало) и Франтишек Раух (пиано). Носител на награди от национални и международни конкурси. Има активна концертна дейност като солист, камерен изпълнител и сътрудник на редица хорови и оркестрови формации – пианист, чембалист и органист. Осъществява записи за студио „Балкантон”, Gega New, БНР, БНТ, Радио Женева и др. Първи изпълнител на голям брой произведения от български композитори. Значителен брой концертни изяви като солист на симфонични оркестри. Най-престижно е участието му като композитор и пианист в Международен фестивал за съвременна музика в Санкт Петербург, Русия (1991 г.), където изпълнява своя Първи концерт за пиано и оркестър с филхармонията на Санкт Петербург. От 1978 г. преподава в НМА. Професор (от 2000 г.) по клавирен съпровод и композиция. Води лекции също по методика на клавирния съпровод и цифрован бас. Към педагогическата му дейност може да се добави и провеждането на курсове по клавирна интерпретация в Гърция и Турция. Бил е заместник-декан (1993-1999 г.) и декан (2004-2012 г.) на Инструменталния факултет на НМА и председател на Специализирания научен съвет по музикознание и музикално изкуство към ВАК (2007-2010 г.). Член на Управителния съвет на Съюза на българските композитори (2005-2011 г.). Понастоящем е ръководител на катедра „Камерна музика и съпровод” в Инструменталния факултет на НМА.

Награди:

1965 г. Първа награда от Републикански преглед за млади изпълнители.
1966 г. Втора награда от I национален конкурс на Русенска филхармония.
1968 г. Диплом от международния конкурс за пианисти Й. С. Бах – Лайпциг.
1976 г. Диплом и медал от международния конкурс за пианисти А. Казагранде – Терни, Италия.
1980 г. III награда за клавирно дуо на международния конкурс А. Казагранде – Италия.
1989 г. Награда на Дом за литература и изкуства за деца и юноши – София за мюзикъла „Косе-Босе”.
2003 г. Награда на национален конкурс за детска песен „Сладкопойна чучулига” – Бургас за песента „Къде е Луната”.
2005 г. Награда „Златно петолиние” на Съюза на българските композитори.
2005 г. III награда на национален конкурс за написване на симфонично произведение в 7/8 – Пловдив (Концерт за пиано и оркестър № 2).
2007 г. Награда за най-добра авторска музика на Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лакатник” – Ямбол.
2011 г. Награда „Сладкопойна чучулига” на Общество за музика и танц в Пазарджишка област за забележителен принос в българската култура и клавирно изкуство.
2012 г. Награда „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
2012 г. Почетен знак и грамота на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” за принос към българската музикална култура като педагог и композитор.
2012 г. Почетен знак – статуетка на Съюза на българските композитори във връзка с юбилейна годишнина.
2014 г. Втора награда (при неприсъдена първа) на международен конкурс по композиция „София 2014” за написване на произведение в стил „необарок” („CONCERTO piccolo non tanto GROSSO” за струнен оркестър).

Музикално-сценични произведения:
“Косе-босе” –­ детски мюзикъл (награда на ДЛИДЮ, 1987 г.) Сценарий – Рада Москова;
“Вятърната мелница” ­ балет (1995 г.).

Произведения за оркестър:
Концерт за пиано и оркестър № 1 (1988 г.);
Концерт за флейта и струнен оркестър (1999 г.);
Концерт за кларинет и оркестър (2002 г.);
„Симфонична картина № 1” (2004 г.);
Концерт за пиано и оркестър № 2 (2005 г.);
Симфония № 1 (2006 г.);
„Симфонична картина № 2” (2009 г.);
„Елегия” за цугтромбон и симфоничен оркестър (2010 г.);
„Overtura con pianoforte” (2012 г.);
„Симфонична картина № 3 Родопа” (2013 г.);
„CONCERTO piccolo non tanto GROSSO” за струнен оркестър (2014 г.).
„Елегия” за тромпет и симфоничен оркестър (2015 г.).

Вокално-симфонична музика:
„Бих искала” – цикъл от 3 песни за сопран и оркестър. Текст Елисавета Младенова (1998 г.);
„Признания” за сопран и струнен оркестър.Текст Виржиния Атанасова (2011 г.).

Камерна музика:
Рондино за обой и пиано (1970 г.);
Рондо за ксилофон и пиано (1981 г.);
Сонатина за флейта и пиано (1983 г.);
Духов квинтет (1985 г.);
Четири пиеси за ксилофон и пиано (1987 г.);
„Мистическа вечер” за сопран-саксофон и орган (1992 г.);
Соната за цигулка и виола (1993 г.);
„Три движения” за флейта и пиано (или чембало): Свободно, Прекъснат менует, Ритмично (1996 г.);
„Съновидение” за флейта, цигулка, виолончело и пиано (1997 г.);
Соната за цигулка и пиано (2000 г.);
Струнен квартет (2001 г.);
Концертен дует за цигулка и виолончело (2003 г.);
Концертен дует за кларинет и виолончело (2011).

За пиано:

Цикъл детски пиеси (1967 г.);
Три прелюдии (1968 г.);
Токата (1969 г.);
Тема с вариации (1981 г.);
Поема (1984 г.);
Пиеси из музика към театрални постановки (1986 г.);
„Игра на клавиши” – пет пиеси за малките пианисти (1997 г.);
„Alter ego” (2008 г.);
„Български танц” за пиано на четири ръце (1998 г.);
Три фрагмента из балета „Вятърната мелница” за 2 пиана (2002 г.).

Вокална музика:
Солови песни:

„Бих искала” – цикъл от 3 песни за сопран и пиано. Текст – Елисавета Младенова (1981);
Три песни за висок глас и струнен квартет, текст Веселин Ханчев (1982 г.);
„Слабият” – балада за бас и пиано. Текст – Евстати Бурнаски (1986 г.);
„София” за сопран и пиано. Текст – Лиляна Стефанова (1987 г.); „Мистическа вечер” за мецосопран и орган: Текст – Атанас Далчев (1991 г.);
Седем миниатюри за висок глас и пиано. Текст – Николай Кисьов (1999 г.);
„Залибих си едно либе” за тенор и пиано. Текст народен (2000 г.);
„Коя си ти?” – цикъл от 5 песни за баритон и пиано. Текст – Евтим Евтимов (2013 г.).

Хорови песни:

Три импресии за смесен хор. Текст – Евстати Бурнаски (1982 г.);
„Пролетта на зимата” за женски хор. Текст – Елисавета Младенова (1984 г.);
„Под люляка” за женски хор и пиано. Текст – Веселин Ханчев (1985 г.);
„Писма” за детски хор и пиано. Текст – Лъчезар Станчев (1986 г.);
„Хубава си, моя горо” – обработка за смесен хор (1987 г.);
„Бъди благословена” (Ave Maria) за женски или детски хор и орган (1993 г.).

Значителен брой детски песни за солист, детски хор и пиано или оркестър, музика към театрални постановки, голям брой аранжименти за хор и симфоничен оркестър и др.