Атанас Косев завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) през 1964 г. Той е основател и диригент на първия Младежки симфоничен оркестър в Русе (1952 г.). Работи като редактор в музикалните редакции на Комитета за телевизия и радио (дн. БНТ и БНР), главен редактор на редакция “Музика” при БНТ (1978-84 г.), продуцент в БНР и БНТ.

Атанас Косев е автор на мюзикъл, музикално-сценични творби за деца; произведения за симфоничен оркестър, камерна и хорова музика; театрална и филмова музика, както и на над 500 естрадни песни. Той е един от популярните български композитори на забавна музика през 60-те и 70-те години на ХХ век. Композира забавни песни от 60-те години, като между първите му песни са: “Има страна” (изп. Ст. Воронов) и “Малкият светъл прозорец” (изп. “Щурците”). Многократно получава награди на “Златният Орфей”, Голямата награда “Златният Орфей” за цялостен принос през 1998 г. и др. Негови песни участват успешно на международни конкурси и фестивали в Токио (Япония), Александрия (Египет), Касълбар (Ейре), фестивала “Нийуола” (САЩ).
В началото на 80-те години на ХХ век песента C’est la vie, изпълнена от Лилиан Сен Пиер, става популярна в редица страни в Западна Европа и е издадена на грамофонна плоча. Песни на Атанас Косев са издавани от грамофонни фирми в Русия, САЩ, Япония, Белгия, ГДР, Финландия и др. Носител е на отличия на ЮНЕСКО и ФИДОФ, наградата на София (1968 г.).

През 90-те години на ХХ век Атанас Косев активно пише и стихове. До 2003 г. има издадени 8 стихосбирки.

Сценични творби:
“Снежанка и седемте джуджета” –­ опера (1983 г.);

“Ян Бибиян” –­ балет (1991 г.).

Мюзикъли:

“Червената шапчица” (1978 г.);
“Малката кибритопродавачка” (1993 г.);
“Лас Вегас”, либрето авторът (2003 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
“Гротески” (1975 г.);
“Фиорди” (1976 г.);
“Есенни пастели” –­ симфонична картина (1979 г.);
“Симфония 1300” (1981 г.);
“Олимпийска увертюра” (1993 г.);
“Концертен валс” (1994 г.);
“Урок по танц” (1995 г.);
“Дневникът на клоуна” (1996 г.);
Концерт за оркестър (1999 г.);
“Небивалици с Дон Кихот” (2000 г.).

Концерт за пиано и оркестър (1984 г.).

Произведения за струнен оркестър:
Сюити:

Сюита №1 (1988 г.);
Сюита №2 (1989 г.);
“Залез в оранжево” (1992 г.);
Прелюд и фуга (1994 г.).

Камерна музика:
“Елегия” – за струнен квартет (1991 г.);
“Озарение” – за тромпет и пиано (1990 г.);
Три пиеси за кларинет и пиано (1992 г.);
Пет миниатюри за 4 виолончели (1996 г.);
“Триптих” за виолончело и пиано (1998 г.); за флейта и пиано (2001 г.).

Произведения за пиано:

“Виртуозни пиеси”;
“Мимолетност” (1978 г.);
“Носталгия”;
“Портрет”;
“Бели и черни клавиши” (1979 г.);
“Детски албум”;
“Хроматизми”;
“Видения” (1980 г.).

Албум “Лятна ваканция” (1983 г.).

Хорова музика:
Вокализи:

Вокализа №1;
Вокализа №2 (1973 г.).

Песни:

“Вопли”, “Присъница” (1988 г.);
“Напев”, “Молитва за щастие” (1989 г.);
“Отче наш” (1999 г.).

Наградени забавни песни:
Александрия (Египет): “Ирина”, изп. М. Хранова (Награда на журито и на публиката, 1971 г.).

Токио (Япония): “Надежда”, изп. Б. Годжунов (финалист, 1972 г.).

Касълбар (Ейре): “Звезда без име”, изп. К. Филипова (Награда на журито, 1975 г.).

“Нийуола” (САЩ): “Валс”, изп. Б. Киров (Голямата награда, 1981 г.).

“Златният Орфей”:

“Каквато искаш ти бъди” (Втора награда, 1971 г.);
“Надежда” (Трета награда, 1973 г.), изп. Б. Гуджунов;
“Вечерница ти пак бъди”, изп. Б. Киров (Голямата награда, 1979 г.).