Борис Ибришимов
композитор, педагог, диригент

02.04.1907 г. – 19.04.1996 г.Лозенград - България
Борис Ибришимов завършва ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”). Учи при проф. Добри Христов, проф. С. Попов, проф. Н. Атанасов и проф. Ст. Брашованов. Посвещава се на дейността на музикален просветител и възпитател на подрастващите поколения. Работи като стажант-учител в София (1930-31 г.), гимназиален учител в Панагюрище и Ямбол (1931-38 г.), преподавател в Шуменския учителски институт (1946-51 г.), гимназиален учител в София (от 1951 г.). Ръководи оркестрови и хорови ученически и любителски състави. Специалист по музика към Софийския градски народен съвет и Министерство на просветата. Осъществява полезни инициативи за обогатяване на училищните програми по музика, както и за насочване дейността на училищните хорове и оркестри. Едновременно с това е дългогодишен отговорен редактор на музикални издания с репертоар, предназначен за ученическата музикална самодейност. По-голямата част от творчеството му е свързана с училището. Издава сборник от 102 училищни песни (1940). Мелодик-песенник.
Борис Ибришимов е автор на над 800 творби, сред които преобладават хоровите, солови, масови, детски и училищни песни, както и детска оперета и инструментални пиеси за деца и юноши с педагогически характер и др.
Творчество
Музикално-сценични произведения:
Детска оперета:
“Щастливият дървар” (1936-37 г.).
Произведения за симфоничен оркестър:
“Щастливо детство” увертюра (1951 г.).
Хорова музика:
За смесен хор:
“Златоустова литургия” (1993 г.).
“Ела се вие”, т. Тр. Кунев,
“Вечерен час, т. М. Вечеров,
“Момински сън”, “Месечинко златна” (1930 г.),
“Луд гидия”, т. Ц. Церковски (1932 г.);
“Зажени се Милуш (1939 г.),
“Седна момче да вечера” (1942 г.),
“Море, лудо”, т. К. Христов,
“Слезна момче загорче” (1943 г.),
“Празник на труда”, т. Д. Гундов (1945 г.);
“Огнен път”, т. Хр. Смирненски (1953 г.) и др.
За мъжки хор:
“Клепалото бие” – балада, т. Ив. Вазов (1939 г.);
“Малка мома” (1942 г.) и др.