Вили Казасян завършва МЕИ (дн. Технически университет) в София през 1957 г. Учи в теоретичния отдел на БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”). Свири във второто издание на “Джаза на младите” (1953 г.). По това време композира първите си оркестрови пиеси (“Зелената мотриса”) и добива опит като аранжор. До края на 50-те свири в естрадния оркестър при Сатиричния театър и основава “Студио 5” ­ състав, станал популярен с изявите си в БИАД, на които правят първите си стъпки много от бъдещите звезди на българската забавна музика. Двата оркестъра се превръщат в основа на Биг бенда на БНР (1960 г.). Работи последователно като пианист, втори диригент и диригент на Биг бенда на БНР в продължение на 38 години (1960­-1998 г.). Вили Казасян е създател на няколко вокални групи (“До Ре Ми Фа”, “Студио В”), на радио-конкурса за откриване на нови певци “Тромбата на Вили”, телевизионното предаване “Студио 1”. Има голям принос за организирането и развитието на фестивала “Златният Орфей” и телевизионния конкурс “Мелодия на годината”. Гостува като диригент на биг бендите в Лайципг и Берлин (Германия), Москва (Русия) и на фестивалите в Атина (Гърция), Сопот (Полша), “Братиславска лира” (Чехословакия), “Шлагерфестивал” (Дрезден, Германия) и др. С Биг бенда на БНР е осъществил концертни турнета в страните от Източна Европа, Германия, Швейцария и Куба и се представя на различни джаз-фестивали в София, Русе, Габрово, Ниш, Jazz Fаir (Загреб, 1989) и др. През 90-те дирижира сборни формации и е инициатор на програми, в които участват съвместно поп и оперни певци (Ст. Минева, Р. Дойков), актьори, които изпълняват песни из мюзикъли и т.н. През 1998 г. сформира “Биг бенд на Вили Казасян”, с който има активна сценична и звукозаписна дейност на аранжименти на световноизвестни джазови пиеси.

Завежда секция “Естрадно изкуство” при СБМТД (1985-89 г.). Отличен е със “Златна лира” на СМТДБ (1985 г.).

Председател на УС на Музикаутор (от 2002 г.).

Вили Казасян е автор на стотици песни и оркестрови пиеси за биг бенд. Освен популярни певци и групи, изпълнители на песните му са и много актьори: К. Цонев, В. Бахчеванова, Т. Колев, Ас. Ангелов и др. Поради диригентската си дейност не участва в конкурси за забавни песни като композитор. Присъдена му е наградата на името на Йосиф Цанков за цялостно творчество на фестивала “Златният Орфей” (1984 г.). Той е автор на детски песни; филмова музика; музика към театрални спектакли, радио и телевизионни мюзикъли; стотици аранжименти и др.

Забавни песни:
“Да е влюбен този свят”, т. И. Бориславов, изп. К. Тодорова;
“Цирк”, т. М. Белчев, изп. Б. Карадочева с ФСБ;
“Лунапарк”, т. З. Петров, изп. Б. Карадочева.

Музика за оркестър:
“Въртележка” и мн. др.

Детски песни:
“Детство мое”, т. Б. Гудев, из музиката към филма “Неочаквана ваканция”;
“Баба Марта бързала”, т. Й. Стубел;
“Големи и малки”, т. З. Петров, изп. Хилда Казасян и Тодор Колев;
“Ех, че весела забава”, т. Д. Точев;
“Измислици” и “Лунапарк” (Награда на публиката на “Сладкопойна чучулига”, 1986 г.), т. В. Николаев;
“Недоволен”, т. П. Александрова, изп. Ас. Кисимов;
“Пипи дългото чорапче”, изп. Й. Христова и ФСБ;
“Песен за приятелството” из музиката към филма “Ян Бибиян”;
“Това е изкуство”, т. Н. Йорданов, изп. Т. Колев и др.

Музика към филми:
“Ян Бибиян”, реж. В. Апостолов (1984 г.);
“Горещи следи”, реж. В. Мирчев (1985 г.);
“Неочаквана ваканция”, (телевизионни серийни филми), реж. В. Мирчев и др.