Георги Арнаудов


композитор, педагог

18.03.1957 г.София - България

Георги Арнаудов завършва БДК (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”) в класа по композиция на проф. Ал. Танев и курс за съвременна музика на Б. Спасов. Посещава летните курсове на Академията за изящни изкуства във Флоренция при Б. Фърнихю (Англия) и А. Майер (Италия), както и Международния семинар за композитори при Тон де Леув (Холандия). От 1985 г. работи като преподавател по музикално-теоретични дисциплини в СМУ (дн. НМУ) “Л. Пипков”. От 1995 г. е хоноруван преподавател, от 2000 г. –­ редовен преподавател в департамент “Театър” на­ НБУ.

Георги Арнаудов е автор на музикално-сценични произведения ­за танцов театър и модерен балет, камерна и оркестрова музика и др. Паралелно с това се занимава с изследвания в областта на музикалната антропология, както и с мултимедийни интердисциплинарни проекти. Музиката му е представителна за съвременните търсения в новата българска музика след 80-те години на ХХ век и е получила признание на авторитетни международни форуми. Носител е на редица престижни международни награди:
Grand Prix на Европейския съюз за радиоразпръскване (EBU, 1985 г.);
“Златна арфа” (1986 г.);
Наградата на Международната федерация Jeunesses Musicales (1986 г.);
Премията “Карл Мария фон Вебер” (1989 г.).
През 2003 г. неговата “Концертна музика за оркестър” печели наградата на конкурса по повод 100-годишнината на НМУ “Л. Пипков”.

Произведения на Георги Арнаудов са изпълнявани в България, Германия, САЩ, Франция, Англия, Русия, Италия, Полша, Австралия, на Международната трибуна на композитора ­ ЮНЕСКО (Париж), Дрезденски музикален фестивал, Wien Modern (Австрия), “Звукови пътища” (С. Петербург) Sonorities (Белфаст), Musica Viva (Детройт), Musica Nova (София), “Аполония”, “Софийски музикални седмици”, “Варненско лято”, “Два дни и нощи на съвременната музика” (Одеса), Лютославски фестивал (Лондон), Mostly Modern (Дъблин), Световни дни на музиката и др. Негови произведения са записани на компактдискове от фирмата Gega New. Клавирните му творби са издадени на компактдиск от Concord Records (САЩ) в изпълнение на Анжела Тошева.

Творчество

Музикално-сценични произведения:
Танцов театър:

“Оffertorium I” (1981 г.);
“Offertorium II” (1991 г.);
“Носорози” по Й. Йонеско (1998 г.);
“… най-високата точка на моята вътрешност…” (1998 г.);
“Черна Кутия” (1999 г.);
“Предверие” –­ танцов театър (2001 г.);
Мистерии (2003 г.).

Балети:

“Пресичане на пространството” (съвместно с А. Аврамов) (1996 г.);
“Орисани” – балет в две действия (1996 г.).

“Звукът на тишината” –­ мултимедиен проект (2000 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:

Симфония №1 (1984 г.);
Симфония №2 (1989 г.).
Концерт за оркестър (1986 г.);
“Kammerkonzert” (1988 г.);
“Laus Solis” (1996 г.);
“Цветовете на светлината” (1997 г.);
Симфонични вариации за пиано и оркестър (2001 г.).

Произведения за камерен оркестър:
Кончерто гросо (1987 г.).

Произведения за вокален ансамбъл и камерен оркестър от характерни духови, струнни и ударни инструменти:
“Thyepoleo” –­ орфически мистериални ритуали (1999 г.).

За глас и камерен оркестър:
“Footnote” (…und Isolde/ns Winkfall lassen) по поемата “Молитва” от Дж. Джойс (1991 г.).

Произведения за сопран и камерен ансамбъл:
“Кръгът на ритуала” – по стари санскритски текстове (1993 г.);
“Summe Deus” (1993 г.);
Пътят на птиците II (1998 г.).

Камерна музика:
Струнен квартет №2 (1988 г.);
Ритуал III (Борхес фрагмент) за чело соло (1993 г.);
“Пътят на птиците” за сопран, флейта и цигулка (1995 г.);
“Katavasii” – за мецосопран и струнен квартет (1996 г.);
“Thyepolia” – за тенор, блокфлейта, ударни и чело (1997 г.);
“Kells” – за виолончело и соло (1999 г.);
“Вариации по тема от С. Рахманинов” – за две пиана и ударни (2001 г.);
“Delicatessen” – с различни струнни състави (2002 г.).

За пиано:

“Звукови пейзажи” (1983 г.);
“Ритуал I” (1988 г.);
“Въплъщение в Светлината” (Ритуал II) (1993 г.);
“…къс небе всред тишината…” –­ по картини на Р. Магрит (1993 г.);
“Храмът на Тишината” – за две пиана (1996 г.);
“Et Iterum Venturus” (1997 г.);
“A Husky Fifenote Blew” (1998 г.);
“Каденци и монодии” (2001 г.).