Георги Атанасов е представител на така нареченото “първо поколение” български композитори, основоположник на оперния жанр в българската музика. Заниманията си с музика започва на 15-годишна възраст в Букурещкото музикално училище, където в продължение на две години учи теория, тромбон и пиано и прави първите си композиционни опити; свири в оперния оркестър на тромбон. През 1898 г. се завръща в България. През 1901 г. заминава за Италия, следва композиция при П. Маскани в консерваторията в Пезаро, Италия (1901­-03 г.) и получава диплом за “Маестро ди музика”. След завръщането си в България работи като капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив (1903­-14 г.); капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914­-20 г.; 1923­-26 г.) и във Военното училище (1920­-23; 1926­-31). Диригент на оркестъра на Софийската народна опера (1922-­23 г.). Изнесените през 20-те години 97 симфонични концерта с Гвардейския оркестър го утвърждават като най-значимата диригентска фигура от този период. За първи път българските слушатели се запознават с произведения на западноевропейската и руска симфонична музика, с творби на български автори, сред които са Симфония № 1 на Никола Атанасов (1918 г.), Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров със солист авторът (1920 г.) и др.
Маестро Атанасов е автор на 6 опери (написани върху национални битови и исторически сюжети), като с голям успех до 40-те години на ХХ век се играе “Гергана”, както и на първата българска оперета за възрастни, поставени в Софийската опера; на песнички и 5 детски оперети, написани за детската музикална китка на Димо Бойчев в Пловдив, които се ползват с голяма популярност на времето; на маршове, китки за духов оркестър; 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др.

Музикално-сценични произведения:
Опери:

“Борислав” по едноименната драма на Ив. Вазов (1911 г.),
“Гергана” по “Изворът на белоногата” от П. Славейков (1916 г.);
“Запустялата воденица” (1922 г.);
“Македонска кървава сватба” (“Цвета”) по “Македонска кървава сватба” от В. Чернодрински (1924 г.);
“Косара” (1926 г.);
“Алцек” (1930 г.).

Оперети:

“Моралисти” (1916 г.).

Детски оперети:
“Болният учител” (1909 г.);
“За птичките” (1911 г.);
“Самодивското изворче” (1911 г.);
“Малкият герой” (1915 г.);
“Златното момиче” (1920 г.).

Маршове:
“Земята нам е отредила” и др.

Избрана литература за Георги Атанасов:
Сагаев, Любомир. “Маестро Георги Атанасов” (София, 1960).