Учи две години в ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) пиано при Ив. Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов, проф. П. Стефанов и проф. Н. Атанасов (1923­-25). Завършва Държавната академия за музика и драматично изкуство във Виена (1929) като ученик на вокалния педагог Т. Лирхамер. Същевременно учи частно композиция при Й. Маркс. След завършването си е лектор по пеене в ДМА (1929­-36). Асистент е на Т. Лирхамер във Виена (1936­-38). През 1938 се завръща в България. От 1940 е преподавател в ДМА, професор (от 1944), ректор (1948­-54), декан на вокалния факултет (1960­-74). Работи като вокален педагог в консерваториите в Пекин, Тиен Цин и Шанхай в Китай (1955­-58). Негови ученици са известни български певци, както и примата на световната оперна сцена Люба Велич.

Георги Златев-Черкин е автор на 2 оперети, кантати, камерна музика, около 50 солови песни, песни за смесен, еднороден и народен хор и др. През 40-те и 50-те години създава едни от най-хубавите си камерно-инструментални произведения: “Пасторал” за флейта и пиано, “Севдана” за цигулка и пиано и др. (съществуват транскрипции за различни инструменти), както и песните “Синеоката”, цикълът “Бекярски песни” и др. Те са сред емблематичния музикално-поетичен български репертоар за изпълнителите. Носител на много отличия и награди.

Оперети:
“Бунтовната песен” (1955);
“Скритото съкровище” (съвместно със сина му Г. Черкин, 1961).

Хорово-оркестрови произведения:
“Септември 1923”, текст П. Тихолов ­ кантата (1945 г.);
Малка кантата, т. на китайски Май Лин (1957 г.).

Камерна музика:
Струнен квартет;
Трио № 1 (1944 г.), № 2 (1948 г.);
“Пасторал” за флейта и пиано (1948 г.);
“Старинна песен” за тромпет и пиано (1952);
Три пиеси за обой (1961).

За цигулка и пиано:
“Севдана” (1944 г., авторска транскрипция за виола и пиано, за виолончело и пиано);
Валс каприз (1944 г.);
Елегия (1946 г.);
Песен и Ръченица (1946 г.);
Вечерна песен (1946 г.);
Шега (1946 г.);
Четири малки пиеси (1947 г.).

За пиано:
Малка фантазия,
Три багатели,
Два етюда,
Три малки пиеси (1949 г.);
Български танц,
Два танца,
Леки етюди (1950 г.);
Прелюд, Хоро (1951 г.).

Солови песни:
“Синеоката”, т. Е. Багряна (1944 г.);
“Момини жалби” (1945 г.);
“Луда младост” (1946 г.);
“Леле, Яно” (1946 г.);
“Зимни вечери” (1958 г.) и др.

Хорови песни:
За смесен хор:
“Нашата партия”, т. К. Масларов (1945 г.) и др.

За еднороден хор:
“Пристануша”, т. народен (1948 г.) и др.

Избрана литература за него:
Карапетров, Константин. “Георги Златев-­Черкин”. (С., 1974).