Георги Спасов


композитор, певец, диригент, педагог

Георги Спасов

25.11.1891 г. – 17.12.1953 г.Лом - България

Като ученик Георги Спасов пее в хора на педагогическото училище в родния си град, ръководен от Ал. Кръстев. След завършване на гимназията работи като учител. По време на Балканската и Първата световна война, в които участва, организира войнишки хорове. През 1911 г. посещава частно Пиводовата певческа школа в Прага. През 1921 г. с материална помощ на съгражданите си изучава хармония и контрапункт във Виенската консерватория. След завръщането си в България, от 1923 г. работи като артист в Софийската народна опера. Същевременно ръководи църковен хор и хора на Военното училище. През 1928 г. напуска операта и става чиновник в Българската народна банка, при която образува и ръководи хор. След пенсионирането си през 1947 г. се занимава само с музика.

Георги Спасов е автор на 150 солови, хорови и детски песни, между които 2 за смесен хор, 20 за мъжки, 6 за тригласен хор, на 19 марша, 11 хармонизации на народни песни и др. Първите му песни са “Люти клетви” и “Ганините очи” (1923 г.), които сам изпълнява. Те са съобразени с гласовите възможности, мелодията и текстовете им са емоционални, в народен дух. Те, както и “Море Етке” (1925 г.), “Млад Делия” (1926 г.) и “Конакчийка” (1928 г.), заедно със соловите песни на Добри Христов, са първите образци на романса в българската музика. (Текстовете им са народни или в същия стил, написани от поета Тр. Кунев.) Много от неговите песни стават предпочитан постоянен репертоар на най-известни български певци: от неговите съвременници П. Райчев и С. Събев, Т. Мазаров, Л. Велич, Ел. Николай до Р. Кабаиванска, Н. Гяуров и други, използват се при обучението по вокално майсторство. Песни като “Злато моме”, “Севдалина”, “Хайде, Тодоро”, “Млад делия” са постоянен репертоар за мъжките хорове. След 1944 г. създава и песни с патриотичен характер. През 1947 г. е отпечатан сборник с 50 негови детски песни “Бисерни зрънца”, сред които е и известната “Родина” (“Високи сини планини”) по текст на Мл. Исаев.

Творчество

Хорово-оркестрови произведения:
“Илонка”, т. Ст. Сивриев, за солист, мъжки хор и оркестър (1952 г.) (обр. П. Ступел).

Камерна музика:
“Среща” за глас, виолончело и пиано (1923 г.).

Хорова музика:
За смесен хор:

“Хубава Калина” (1935 г.);
“Шар планина” (1936 г.);
“Злато моме” (1937 г.);
“Песен за овчаря” (1945 г.);
“Песен за жътвата” (1948 г.).

За мъжки хор:

“Севдалина” (1927 г.);
“Хайде, Тодоро” (1927 г.);
“Юнак Димо” (1931 г.);
“Ей, момиче белолико” (1935 г.);
“Вито хоро” (1938 г.).

За тригласен хор:

“Песен на жътвата”, т. Ив. Бурин.

Солови песни:
“Кипра мома” (1934 г.);
“Ганините очи” (1923 г.);
“Люти клетви” (1923 г.);
“Млад делия” (1926 г.).