Георги Шагунов завършва колежа “Св. Августин” в­ Пловдив. През 1889 г. заминава за Франция, за да следва медицина, но постъпва да учи музика и завършва Лионската консерватория. Специализира валдхорна и учи композиция при проф. Луджини. През 1895 г. се завръща в България и постъпва като военен диригент в Пловдив, после в Лом, а от 1897 г. е в Бургас, където работи повече от 50 години. Утвърждава се сред водещите за времето имена в развитието на оркестровата и музикална култура извън столицата. Той е сред първите членове на музикалното дружество “Родни звуци” и диригент на струнния оркестър към него. Преподава медни духови инструменти в музикалното училище към дружеството. Изнася концерти, основава и дирижира хорове.

Георги Шагунов е автор на многобройно творчество: камерна и симфонична музика; произведения за духов оркестър; забавна музика и др. Голяма част от оркестровите му творби са посветени на имена и събития от българската история. Музиката му е програмна, преобладават сюитните форми, мелодически свързани с българския фолклор. Значителна част от неговото творчество е посветена на военните маршове. Много популярни са маршът “Един завет” и песента “Покойници”.

Произведения за симфоничен оркестър:

Симфония №1 “Балканите” (1931 г.);
Симфония №2 “Марица” (1931 г.);
Симфония №3 “Пътуването в сън” (1933 г.);
Симфония №4 (1935 г.);
Симфония №5 (1946 г.);
Симфония №6 (1948 г.);
“Христо Ботев” ­– фантазия (1922 г.);
Тържествена увертюра (1926 г.);
“Българка” ­– симфонична сюита (1927 г.);
“Родни звуци” ­– увертюра (1945 г.).

Произведения за духов оркестър:
Китки:
“Кавал” (1900 г.);
“Герда” (1905 г.).

Увертюри:
“Македонка” (1903 г.);
“Славянка” (1904 г.);
“Емануил Манолов” (1907 г.);
Увертюра (1915 г.);
Увертюра (1932 г.).

Фантазии:
“Христо Ботев” (1914 г.);
“Ботеви спомени” (1926 г.);
“Индже войвода” (1926 г.);
“Лиляна” (1927 г.);
“П. Яворов” (1944 г.).

Алегро модерато (1915 г.);
“Поздрав на Витоша” (1943 г.).

Произведения за струнен оркестър:

Народни хора (1907 г.);
Пиеса (1915 г.);
“Ръченица”: №1 (1924 г.), №2 (1926 г.);
Концерт за виолончело и струнен оркестър (1925 г.).

Камерна музика:

“Последният час” –­ секстет (1901 г.);
Духов квинтет (1948 г.);
“Бургас” –­ квинтет (1948 г.);
“Мила родино” ­– фантазия за цигулка и пиано (1942 г.).

Маршове:
“Химн за Н. В. Царя” (1908 г.);
“Независимостта” (1908 г.)
Маршове за пиано (1921 г.);
“Юнаци Балканци” (1926 г.);
“Маестро Михайлов” (1931 г.);
“Родна песен” (1932 г.);
“Гвардейци музиканти” (1934 г.);
“Един завет” (1934 г.);
“Юнак” (1935 г.);
“Марш на българите” (1939 г.);
“Ний идем” (1939 г.);
“Боже, царя ни пази”;
“Царят ни зове напред” и др.

Избрана литература за Георги Шагунов:
“Георги Шагунов, Върбан Върбанов. Димитър Караджов.” Инв. Описи (ДА Бургас, 1980).