Доц. Данко Йорданов завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) през 1982 г. със специалната стипендия „Панчо Владигеров“ в класовете на проф. Александър Райчев – композиция и проф. Мара Петкова – пиано. Специализира в Берлин при Исанг Юн (1986 г.). Работи като диригент и композитор в Младежкия театър (от 1988 г.) и преподавател по музика в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” (от 1990 г.), от 2003 г. е доцент.
Композира камерна, симфонична, хорова театрална и филмова музика. Негови произведения са изпълнявани многократно в Европа, Азия и Америка.
Доц. Данко Йорданов е автор на музиката на повече от 120 театрални постановки.
Осъществява премиерата на над 45 мюзикъла като диригент, оркестратор, пианист, вокален педагог и музикален ръководител.
Съща така е автор е на творби за симфоничен оркестър, пиано и различни инструментални състави.
Музиката на доц. Д. Йорданов е отличавана с различни награди, сред които:
Награда на името на П. Владигеров (1981 г.);
Първа награда на Висшето училище по изкуства в Берлин (1985 г.);
Втора награда на Международния конкурс по композиция “Верчели” (1989 г.);
Втора награда на конкурса “Земята и хората” (1994 г.);
Награда “Аскеер” за музиката към пиесата “Игра на театър” от Рада Москова (1995 г.) и др.

Музикално-сценични произведения:
Мюзикъли:

“Бременските музиканти” по Братя Грим, реж. В. Йонкова (1992-93 г., Държавен куклен театър ­ Пазарджик);
“Когато куклите не спят” от Л. Милева, реж. Пл. Кьорленски;
“Игра на театър” от Р. Москова, реж. Пл. Кьоленски;
“Питър пан” от В. Петров, реж. Гр. Островски (Младежки театър ­ София).

“Честна мускетарска” по В. Петров –­ филм-мюзикъл, реж. Анри Кулев (БНТ).

Salata ­TUTTI TENORI­ музикално-театрална ирония (НДК, 2002-03 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфоничен триптих (1986 г.);
“Полиграфис” (1988 г.).

Камерна музика:
“Пасторална сюита” за флейта и пиано.

Произведения за кларинет и пиано:

“Реминисценции”;
“Лудостта на Мордийо”.

Произведения за пиано:

Четири пиеси за пиано на четири ръце.

Театрална музика:
“Приказка за калпаците” от П. Панчев;
“Спирка последна” от Хр. Бойчев (1989­-90 г.);
След “Foullando in calibistris“ ­– из френски любовни фарсове;
“Фернандо Крап ми написа това писмо” от Т. Дорст;
“Снежната кралица” от Е. Шварц;
“Три сестри” от А. П. Чехов;
“Хитър Петър” от Явор Спасов;
“Жените в Народното събрание” по Аристофан, реж. З. Митков;
“Прави любов…” от А. Роси, Ф. Арабал, Дж. Хелър;
“Приказки” от Дж. Родари”;
“Варава” от Мишел дьо Гелдерод
“Мрак” по Антон Страшимиров;
“Грешки от любов родени” Лопе де Вега (Младежки театър ­ София);
“Четири приказки за една сватба” от М. Машатова (НАТФИЗ “Кр. Сарафов”);
“Напразните усилия на любовта” от У. Шекспир (Театър “София”);
“Една нощ навън” от Х. Пинтър (ДТ ­ Пловдив);
“Черепът на жената на гробаря” от М. Макдона (Народен театър “Ив. Вазов”).