Дечо Таралежков завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1951 г. и БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с кларинет през 1955 г. Учи композиция при проф. Александър Райчев. Работи като отговорен редактор на забавните предавания в БНТ през 60-те и 70-те години, заместник-главен редактор на дирекция “Музика” на БНР (1977­-84 г.), директор на дирекция “Забавно изкуство” и директор на фестивала “Златният Орфей” (1984­-89 г.).

Свири в различни оркестри още през 50-те години, сред които Оркестърът на СГНС с диригент Хр. Вучков и Оркестър на Сатиричния театър с диригент Бенцион Елиезер. Първите оркестрови аранжименти прави през 60-те и се утвърждава като един от основните аранжори в българската забавна музика (предимно за голям оркестър). Първата му песен е “Стари истини”, в изпълнение на Бисер Киров. В началото на 80-те години сътрудничи с групите “Сигнал” и “Фоноекспрес”. Дирижирал е Биг бенда на БНР и многократно е бил сценарист и отговорен редактор на телевизионния конкурс “Мелодия на годината” и фестивала “Златният Орфей”.

Дечо Таралежков е автор на симфонична поема-реквием “Перущица 1876”; над 250 аранжимента и оркестрации на естрадни песни; оперети; музика към театрални постановки и телевизионни мюзикъли и др.

Телевизионни мюзикъли:
“Криворазбраната цивилизация”;
“Вражалец” (БНТ).

Наградени песни:
“Ех, ти пролет” (1979 г.);
“Ние старите моряци”, изп. Б. Киров (Втора награда, “Песни за Бургас”).

Наградените песни с негови аранжименти:

“Златният Орфей”:

“Крадецът на бисери”, муз. Д. Вълчев (Първа награда, 1967 г.).
“Сън сънувах”, муз. Ат. Бояджиев (Голямата награда “Златен Орфей”, 1969 г.);
“Закъснели срещи”, муз. П. Ступел;
“Една българска роза” и “Посвещение”, муз. Д. Вълчев.