През 1911 г. Дико Илиев постъпва като ученик в духовия оркестър на 16 пехотен Ловчански полк в Ботевград. Оркестрант във Военното училище в София (1919-20). След Първата световна война преустановява тази си дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанска област (1920­31). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36 пехотен Козлодуйски полк (1931­58). През 1948, след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтана.

Дико Илиев е уникално явление в българската музикална култура. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър – известното “Искърско хоро” (1917).
Правите му хора за духов оркестър са придобили изключителна популярност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора. Особено плодотворен творчески е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово, чешкият капелмайстор Ал. Вейнер (1931-41), когато Дико Илиев пише най-популярните си хора и маршове.

Автор е още на: еленини, дайчови и самоковски хора, ръченици, коконяци; около 20 марша, китки и др.

Хора:
“Искърско”, “Дунавско”, “Добруджанско”; “Александрийка”; “Букьовско”; “Ганкино”, “Наша гордост”, “Майски цветя” и др.

Маршове:
“Сливенци при Драва” и др.

Избрана литература за него:
“Научна сесия 100 години от рождението на композитора Дико Илиев” (Враца, 2003).