Димитър Вълчев
композитор

3.07.1929 г. – 28.09.1995 г.Асеновград - България
Димитър Вълчев завършва ДМА (дн. НМА “Проф. П. Владигеров”) с пиано при проф. Анд. Стоянов (1952), по-късно завършва композиция при проф. П. Хаджиев (1956). Работи като диригент на пътуващия “Народен театър за селото” (1958-60). От 1960 г. повече от 30 години работи като музикален ръководител и диригент на оркестъра при Държавния сатиричен театър в София. От 1992 г. е музикален драматург в ДМТ “Ст. Македонски”.
Димитър Вълчев е автор на мюзикъли за възрастни и деца, поставени в ДМТ “Ст. Македонски” и Народен театър за младежта (дн. Младежки театър), в извън-столични театри, излъчвани по БНР и БНТ; кантата “Възхвала на деня”; Фантазия за пиано и оркестър с магнетофонна лента; Три концертни пиеси за камерен оркестър, Духов квинтет, Соната за пиано и др.; хорови песни; танцови пиеси за джазов оркестър; музика за над 100 телевизионни и театрални постановки; филмова музика и др. Неговите забавни песни са влезли в репертоара на най-известните български поп-изпълнители и актьори като Й. Христова, М. Димитрова, П. Христова, П. Чернев и др., някои от които наградени на фестивалите “Златният Орфей”, “Златният кос” и др.
Творчество
Музикално-сценични произведения:
“Време за любов” оперета (1959, София, ДМТ).
“Цар и водопроводчик” опера (буфо), (1975, София, БНР).
Мюзикъли:
“Ревю с усмивка” (ревю), (1967, София, ДМТ);
“Когато куклите не спят” (приказка за деца), (1968, София, НТМ);
“Коко прави фокуси” (за деца), (1968, София, НТМ);
“Сватбата на мама” (за деца), (1968, София, НТМ);
“Страната “Прави каквото щеш” (съвр. приказка), (1968, София, НТМ);
“Дванадесета нощ” (1970, София, ДМТ);
“Котаракът в чизми” (за деца) (1974/75, София, НТМ);
“Облог “Ха да видим кой кого” (за деца), (1976, София, НТМ);
“Двубой” (1977, София, ДМТ );
“Люлякова майчица” (фант. муз пиеса за деца), (1978, София, НТМ);
“Път за Надето, моля” (моноспектакъл за деца), (1979, София, НТМ);
“Пролет по никое време” (за деца), (1985/6, София, НТМ);
“Фалшификатори” (буфо), (1986, София, ДМТ);
“Приключения опасни със герои сладкогласни” (за деца), (1987/8, София);
“Ах, този секс” (фарс), (1991, София);
“Ян Бибиян” (за деца), (1995, София, ДМТ).
Наградени забавни песни:
“Златният Орфей”:
“Делфините”, т. Д. Керелезов, изп. Й. Христова (I-ва награда, 1966);
“Крадецът на бисери”, изп. В. Чаушев (I-ва награда, 1967);
“Една българска роза”, т. Н. Вълчев, изп. П. Христова (I-ва награда и Специалната награда на СБК, 1970);
“Посвещение”, т. Н. Вълчев (Специална награда, 1974);
“Жена”, т. Н. Вълчев (II-ра награда, 1975);
“Песен за двама ни”, т. Ст. Пенчева (III-та награда, 1980).
“Мелодия на годината”:
“Бяла песен”, т. П. Караангов, изп. П. Христова (1971).
Други забавни песни:
“Морското момиче Варна”; “Малката уличка”; “Обич”; “Звездният принц”; “Море”; “Ихаха”; “Събота срещу неделя” и др.
Музика към филми:
“Тихият беглец”, реж. П. Василев, “Бялата стая”, реж. М. Андонов, “Най-добрият човек, когото познавам”, реж. Л. Шарланджиев, “Голямата скука”, реж. М. Андонов, “Спомен за близначката”, реж.Л. Шарланджиев, “Трите смъртни гряха”, реж. Л. Шарланджиев и др.
Избрана литература от Димитър Вълчев:
“Другата струна” (С., 1994).
Избрана литература от/за Димитър Вълчев:
“Маестрото Димитър Вълчев за себе си и другите за него” (Идея и композиция Катя Воденичарова) (С., 2002).