Димитър Тъпков
композитор, педагог, обществен деец

12.07.1929 г. – 07.05.2011 г.София - България
Проф. Димитър Тъпков завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с композиция при проф. М. Големинов (1956 г.). Работи в Музикалния отдел на БНР (1956-62 г.). Заема различни ръководни обществени и творчески длъжности. Секретар на СБК (1962-65 г.). Директор на Софийската опера (1967-70 г.). Ректор на ДМА (1979-82 г.). Заместник-директор на Научното обединение по изкуствознание към БАН (1972-79 г.). Заместник-председател на Комитета за култура (дн. Министерство на културата) (1982-86 г.). От 1997 г. е директор е на фестивала “Софийски музикални седмици”. От 1961 г. преподава оркестрация в БДК и в Пловдив (1963-67 г.) и композиция в БДК (от 1971 г.). Професор (от 1976 г.). Преподава в ШУ “К. Преславски”, ВМПИ/АМТИИ Пловдив.
Проф. Димитър Тъпков е автор на сценична музика; Реквием; творби за симфоничен и струнен оркестър; камерна музика и др. Утвърдените жанрови модели в музиката му са свободно претворени, изпълнени са със съвременно послание. Оригиналното използване на тембровото богатството на отделните инструменти и оркестровия колорит се вплита в линеарно разгърнатата драматургия на творбите. Като композитор е носител на множество национални и международни отличия, сред които Първа награда на Международната трибуна на композитора в Париж (1976 г.) за “Кантата за мира”, в Москва за цикъла от детски песни “Шест игралки-залъгалки” (1978 г.) и др. Голяма част от творбите му са отпечатани, записани под диригентството на В. Стефанов и издадени на грамофонни плочи и CD.
Творчество
Хорово-оркестрови произведения:
“Реквием за Сонг Ми” (1970 г.).
“Кантата за мира” – за мецосопран, детски хор и струнен оркестър (1975-76 г.).
Произведения за глас и симфоничен оркестър:
Симфония №2, т. Ан. Стоянов (посв. на В. Стефанов) (1991 г.).
Цикъл от 4 песни, т. Д. Дебелянов (1959 г.).
Произведения за симфоничен оркестър:
Сюита от 4 симфонични приказки по Елин Пелин (1957 г.).
Sinfonia breve (1978 г.).
Увертюри:
“Повест за Беласица” (195 г.);
Септемврийска увертюра (1974 г.).
Рапсодия за малък оркестър (1968 г.);
Концерт за оркестър (1969 г.);
“Рапсодично дивертименто” (1972-73 г.);
Lamento (1976 г.);
“Есе за оркестър” (1979 г.).
Концерт за флейта и оркестър (1955 г.);
Концерт за арфа и оркестър (1971 г.).
Произведения за струнен оркестър:
Микросимфония (върху A и H) (1992 г.).
Детска симфониета №1 (1964 г.);
Детска симфониета №2 (1966 г.);
Детска симфониета № 3 (1971 г.).
“Прелюд” (ок. 1955 г.);
6 багатели (1972-73 г.);
“Варианти” (1995 г.).
Концертино за фагот, струнни и ударни (1994 г.).
Вокално-инструментални произведения:
Концерт за колоратурен сопран и струнен квартет (1955 г.);
“Самонадеяната жаба” – музикална приказка за четец и 3 духови инструмента (1959 г.).
“Кон и охлюв” – за четец и ударни инструменти (1994 г.);
“Възпоминание” – за глас и струнен оркестър (2002 г.).
Камерна музика:
“Ритмология” – 6 танцувални шеги за ударни по Жюл Ренар (1979 г.);
“Остинато” за 12 виолончели (1990 г.);
Духов квинтет (1972 г.);
“Приказка за мишката, костенурката, камъка и свраката” – за духов квинтет (1979 г.).
Вариации за струнен квартет (ок. 1955 г.).
Струнен квартет №1 (ок. 1956 г.);
Струнен квартет №2 (1972-73 г.).
Три народни песни (ок. 1957 г.);
Две сюити “Скици върху народни песни” (1957-58 г.).
5 миниатюри за 2 цигулки, виола и виолончело (1958 г.).
Квартет за флейта, виола, чембало и арфа (1973 г.).
Трио за флейта, кларинет и фагот №1, №2 (ок. 1953-54 г.).
5 етюда за ударни инструменти (1970 г.).
Сонатина за тромпет и пиано (1952 г.)
Солови сонати:
за контрабас (1968 г.);
за виолончело (1990 г.);
за обой (1993 г.);
за кларинет (1994 г.);
за виола (2002 г.).
Вокална музика:
“Към вечността” – цикъл за глас и кларинет, т. Ал. Геров (1993 г.).
Хорова музика:
За смесен хор:
Две песни по френски трубадури от ХII век (1998 г.).
За еднороден хор: “Во имя господне” и “Херувимска” по “Болгарский роспев” от ХVII век (1997-98 г.).
Цикъл детски песни:
“Приспивалки” (1996 г.).
Избрана литература за Димитър Тъпков:
Генова, Мирослава. “Симфониите на Димитър Тъпков” (С., 1997).