Димитър Хаджигеоргиев е представителен на т.нар. „първо поколение“ български композитори. Активно участва в изграждането на Българския музикален съюз, Българската оперна дружба и други музикални институции. Името му се свързва с началото на оперното, оркестровото и хорово дело в България. Завършва гимназия в Одрин през 1890 г. Едновременно учи музика при унгарския музикант Михай Шафран (диригент на първия български оркестър в Шумен, основан през 1851 г., и автор на оркестрови пиеси). Завършва консерваторията в Прага през 1897 г.. След завръщането си в България работи като учител по музика в Стара Загора, ръководи ученически духов оркестър. Един от основателите на музикалното дружество “Кавал” и диригент на оркестър към него. Гимназиален учител по музика в София (1902­-12 г.). Един от основателите на Частното музикално училище (1904 г.), пръв директор на Държавното музикално училище (дн. НМУ “Л. Пипков”) ­в София (1912­-18 г.) и на Държавната музикална академия (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) (1921­-31 г.).

Димитър Хаджигеоргиев е автор на “Юбилейна кантата на Царя Освободител” (1901, спечелила Първа награда на конкурса за кантата по случай откриването на паметника на Цар Освободител в София) и на Тържествена увертюра (1906 г., Втора награда на конкурса по случай откриването на Народния театър). Пише хорови детски и училищни песни, операта “Тахирбеговица” и др. Съставя сборници с песни. Редактор и издател на “Музикален вестник” (1904­-10 г.; 1921-­28 г.) и на в. “Музика и музиканти”, както и на учебни помагала по музика. Публикува статии по актуални музикално-обществени въпроси.

Музикално-сценични произведения:

Опери:
“Тахирбеговица”, либр. М. Георгиев (1911 г., Софийска опера);
“Зайря” (1912 г., недовършена).

Оперети:
“На пробуждане” (1910 г.).

Хорово-оркестрови произведения:

“Юбилейна кантата на Цар Освободител Александър II” по текст на И. Вазов за смесен хор и оркестър (1901 г.);
“Юбилейна кантата на Иван Вазов” (1920 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:

Тържествена увертюра за откриване на Народния театър (1906 г.);
“Македония свободна” –­ музикална картина (1917 г.);
“Вазов марш” (1920 г.).

Камерна музика:

Концертна полка за 2 флейти и пиано (1896 г.);
4 пиеси за пиано;
4 песни за глас и пиано.

Хорова музика:

6 песни за смесен хор.

Сборници с песни:

“Българска песнопойка” (1920 г.);
“Нови песни за вечеринки и утра” (1922 г.);
“Босилкова китка” (1923 г.);
“Момини сълзи” (1924 г.);
“Родна музика”.

Избрана литература от Димитър Хаджигеоргиев:
“История на музиката” (С., 1922).

Избрана литература за Димитър Хаджигеоргиев:
Баларева, Агапия. “Димитър Хаджигеоргиев” (С., 1962).