Проф. д-р Димитър Христов завършва НМА „проф. П. Владигеров” през 1956 г. Учи композиция при проф. Марин Големинов. През 1963 г. спечелва стипендия на ЮНЕСКО. От 1969 г. работи в Институт за музика (днес Институт за изследване на изкуствата) при БАН, където е избран за старши научен сътрудник I степен (1983 г.). От 1975 г. до 1979 г. е Генерален секретар на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО.

Защитава научна степен Доктор на изкуствознанието (1975 г.). От 1976 г. е професор по полифония и увод в музикознанието в НМА “проф. Панчо Владигеров”, както и по полифония, музикален театър на ХХ век и съвременни многогласни строежи, по полифония и съвременни направления в музиката и изкуствата в СУ „Св. Климент Охридски” и в НБУ.

Той е Доктор хонорис кауза на НМА “проф. Панчо Владигеров” (2013 г.) и ЮЗУ „Неофит Рилски” Благоевград (2009 г.), почетен професор на НБУ от 2003 г.
Изнасял е лекции в университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Канада. В периода 1989-2005 г. е бил главен редактор на списание „Българско музикознание”, издавано от БАН. През 1994 г. започва да публикува списание „Музика. Вчера. Днес”.

В музиката на проф. Христов се открояват свободните форми, в които играта със звука и ритмичните комплекси, както и свободата, дадена на изпълнителите, разкриват нови радикални оригинални форми на изразяване и преосмисляне на музикалните жанрове по посока на тяхното своеобразно театрализиране.
Удостоен е с много престижни международни и национални награди за композиция.

Музикално-сценични произведения:
Опери:

„Игра” (поставена 1978 г., Варна);
„Златната рибка” – камерна опера (премиера 1983 г., Камерна опера Благоевград).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:

Симфония в две части №1 (1958 г.);
Симфония №2 (1964 г.);
Симфония №3 (1968 г.);
Симфонична поема (1957 г.);
Ария за малък симфоничен оркестър (за струнен оркестър) (1959 г.);
Увертюра (1960 г.);
Симфонични епизоди (1962 г.);
Концертни миниатюри (1970 г.);
Увертюра с фанфари (1973 г.);
„Почти фантазия игра” (1981 г.);
„Игра с виолончели” (1983 г.);
„Перпетуи мобили ин пианисими” (1986 г.);
„Групи-трупи с малки сола на диригента” (1987 г.);
„Тихо адажио” (1988 г.);
„Кантилена върху два тона” (1989 г.);
„Карусел на страданието” (1990 г.);
„Сриване в безмълвието” (1991 г.);
„Нагоре високо търся те” (1993 г.);
„Струи, изтича” (1993 г.);
„Въздигам се в хаоса” (1994 г.);
“Открехвам я, надзърни” (1995 г.);
„Там, горе, сияе…” (1997 г.);
„Било е предсказано” (1999 г.);
„Тук е толкова тихо” (2000 г.);
„Трептящи, изгарящи” (без духови инструменти) (2004 г.);
„Развълнувано нагоре” – за пиано и оркестър (2005 г.);
„Блуждаеща токата” – за пиано и оркестър (2007 г.);
„Просветва – надига се” (2010 г.).

Концерти:
Концерт за цигулка и оркестър № 1 (1965 г.);
Концерт за цигулка и оркестър № 2 и № 3 (1996 г.);
Концерт за виолончело и оркестър (1969 г.);
Концерт за пиано и оркестър №1 (1955 г.);
Концерт №2 (за пиано и най-голям духов симфоничен оркестър) (версия за по-малък оркестров ансамбъл) (1982 г.);
Концерт № 3 „Ангел в небето” (1991 г.);
Концерт за три малки барабанчета и пет инструмента (1967 г.);
Троен концерт за пиано, цигулка, виолончело и оркестър (2009 г.).

За струнен оркестър:

Симфониета (1956 г.);
Камерна сюита за 2 пиколи, 13 струнни, ударни и пиано (1966 г.);
Концертни миниатюри (1970 г.);
„Отнесени от вятъра” (1991 г.);
„Чакай своите пицикати!” (1994 г.);
„Студено и топло” (2001 г.);
Концертни вариации върху темата „Ероика” на Бетовен за пиано и струнен оркестър (2002 г.);
„Свеждам чело” за виолончело соло и струнни (2002 г.).

Камерна музика:
Два танца за тромпет и пиано (1960 г.);
„Три канона за три цигулки, съпровождани от три инструмента, които свирят върху три тона” (1981 г.);
„Сюита в 3/4 и без тути на 12-те (8-те) инструмента” (1983 г.);
„Книга за прибавящи се 12 виолончели” (1988 г.);
„Шествия почти без диригент” за флейта, кларинет, цигулка, виолончело, пиано и диригент (1988 г.);
„Януари” за 4 рецитатори и изпълнители на ударни инструменти по Й. Радичков (1989 г.); „Капят, капят, изкапват…” за духов квинтет (флейта, обой, кларинет, фагот, корна) (1993 г.);
„Искам блаженството твое” за флейта, цигулка и виолончело (1993 г.);
„Тъжни джувки” за две цигулки (или цигулка и виола) (1995 г.);
“Тихо свети и радва” за кларинет и ударни (2001 г.);
„Разтърсващо нататък” за виолончело и арфа (2001 г.);
Соната за флейта и пиано (2005 г.);
„Красиво по 2” за флейта и арфа (2006 г.);
Соната за флейта и пиано (2007 г.);
„Реминисценции от нощта” върху материал от собствени ноктюрни за пиано (2013 г.).

Квартети:

Квартет за медни инструменти (1954 г.);
Концертни миниатюри за струнен квартет (1970 г.);
Струнен квартет (1970 г.);
„Дай ми утеха!” за флейта, виола, арфа и чембало („Концертни миниатюри”) (1993 г.); Квартет за флейта, виола, арфа и чембало (1972 г.);
„Контрабас тръгва към небето” за цигулка, виола, фагот и контрабас (1993 г.).

Трио:

„Искам блаженството твое” за флейта, цигулка и виолончело (1993 г.);
Клавирно трио №1 за цигулка, виолончело и пиано (2014 г.);
Клавирно трио №2 за цигулка, виолончело и пиано (2016 г.).

За виолончело и пиано:

Соната (1953 г.);
„Ричеркари” (1986 г.);
„Виолончелото изоставя дясната ръка на пианото” за виолончело и пиано дясна ръка (1992 г.).

За соло виолончело:

Соната (1965 г.);
„Размишления за едно самотно виолончело” (1991 г.)

24 Етюди за арфа: (2002-2007 г.).

За пиано:

Две импровизации (1957 г.); Сонати за пиано: №1 (1962 г.), №2, 3, 4 (1974 г.), №5, 6 (1992 г.), №7, 8 (1994 г.), №9, 10, 11 (1997 г.), №12 (1998 г.), №13 (2000 г.), №14 (2001 г.), №15 (2002 г.), №16 (2003 г.), № 17, 18 (2004 г.), № 19, 20 (2005 г.), № 21, 22 (2006 г.), № 23, 24 (2007 г.), № 25, 26 (2008 г.), № 27 (2009 г.), № 28, 29, 30 (2010 г.), № 31, 32 (2011 г.); Концертни миниатюри за соло пиано (1970 г.);
„Танго за вас, приятели” (1984 г.);
„Шакона” за соло пиано (1984 г.);
„Токата на задушница” (1992 г.);
„Качулки след страшния дъжд” – 7 пиеси (1992 г.);
Ноктюрни №1 – №12 (2011-2012 г.);
Четири балади (2015 г.).

За клавирни ансамбли:

„Добре дошли при нас” за 2 пиана на 8 ръце (1983 г.);
„Скитам се там” за пиано на 4 ръце (1998 г.);
„Потъвам, въздигам се” за пиано на 6 ръце (1998 г.);
Соната за 2 пиана на 4 ръце (1999 г.);
„Ужасната инсталация” за 1 пианист и трима помощници (1999 г.);
„Няма нищо иронично” за 7 леви ръце на 1 пиано (2000 г.).

Вокална музика:
3 песни за бас и пиано, т. Н. Вапцаров (1961 г.);
I и II цикъл песни за сопран и пиано, т. П. П. Славейков (1981 г.);
Цикъл от 4 песни за сопран и пиано по т. на П. Яворов (1985 г.);
„Три рецитации с пеене” за баритон и пиано, т. П. Яворов (1992 г.);
„Пасха” – 9 песни за сопран по текст на Кирил Христов (2003 г.).

Хорова музика:
„Книга за хор” 21 акапелни канона върху народни текстове за тригласен женски хор (1982 г.);
„3 песни „Едва, едва театрализирани” (акапела) (1982 г.).

Избрана литература от проф. д-р Димитър Христов:
„Полифония” (съавт. З. Манолов) (С., 1965); „Западни хоризонти. Музикален пътепис. ГФР, Франция, Холандия, САЩ.” (С., 1966); „Композиционни идеи във фугите на „Добре темперирано пиано” на Й. С. Бах” (С., 1968); „Хипотеза за полифоничния строеж” (С., 1970); „Композиторът и общественото съзнание. За третата музикална практика” (С., 1975); „Към теоретичните основи на мелодиката”: Т.1. “Опит за очертаване на аналитичен подход към отделната мелодия” (С., 1973), Т.2. „Опит за класификация на мелодическите прояви” (С., 1982), Т.3. „Опит за обяснение на мелодичния феномен” (С., 1988); „Учебник по полифония” (съавт. А. Ангелов) (С., 2001); „Фундаментални предпоставки за композиторското въображение” (2009).

Избрана литература за проф. д-р Димитър Христов:
Лалова, Капка. „Литературно-театрални и музикално-драматургични аспекти на игровото. (Върху опита на операта „Игра” на Димитър Христов.)” (С., 2002);
Чокоева-Ангелова, Биляна. „Монологичност във виолончеловото творчество на Димитър Христов (полифонични трансформации на строежите)”;
Карапетров, Константин. „Трагикът и неговият ад. Поглед върху Димитър Христов” (С., 2007)
Неделчева, Ганка. „Ноктюрните за пиано от Димитър Христов в българския и световния опит” (Интерпретационна многозначност на технологичните паралели с ноктюрните на Шопен), С., 2015
Неделчева, Ганка. „12-те лица на нощта в ноктюрните за пиано от Димитър Христов” (Една възможна изпълнителска визия), С., .2015