Драгия Тумангелов


композитор, хоров диригент, педагог

Драгия Тумангелов

13.02.1886 г. – 11.04.1961 г.Копривщица - България

Драгия Тумангелов е представител на първите професионални музиканти в България. Първоначално учи цигулка в родния си град, от 1906 г. живее в София, където взима уроци по цигулка при Н. Фтичева и по теория на музиката при Добри Христов. През 1909 г. заминава за Германия. Завършва Консерваторията във Вюрцбург композиция и дирижиране при М. Оберслебен, (1912 г.). След завръщането си в България работи като учител по музика във Втора мъжка гимназия (1912­-19 г.; 1925­-37 г.), Първа мъжка гимназия (1919­-25 г.) и Военното училище (1937­-46 г.) в София. Същевременно е диригент на хор “Родна песен” (1924­-25 г.) и други любителски състави. Преподава в детски музикални школи в София и Самоков.

Той е автор на хорови песни, от тях 20 за смесен хор, и на детски песни. Първите датират от 1915. Последовател на Добри Христов, голяма част от хоровите му творби са разработки на народни песни. Сред тях най-популярни са “Като сакаш да се жениш” и “Сади мома лук”. Други са в духа на градската маршова песен, между тях са “Аз съм българче”, т. Ив. Вазов, “Бъди на крак”, т. А. Босев и др.

Автор е на учебници по пеене, с които се стреми да внедри народностна интонация в часовете по музика.

Творчество

Маршове за еднороден хор:
“Мила родино, здравей”, т. Ив Вазов (1915 г.);
“Поклон”, т. Ив. Вазов (1915 г.);
“Другари, вдигнете си челата”, т. Гео Милев (1925 г.);
“Победна песен”, т. В. Бонев (1947 г.) и др.

Песни за смесен хор (текст народен):
“Паднала е темна мъгла” (1926 г.);
“Сади мома лук” (1926 г.);
“Моме, малка моме” (1927 г.);
“Ябълка цъфтеше” (1952 г.);
“Кавали свирят” (1959 г.) и др.