Елена Карастоянова


композитор, педагог

Елена Карастоянова

01.10.1933 г.София - България

Елена Карастоянова завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с музикознание и композиция при проф. Ас. Карастоянов и проф. Ал. Райчев. Работи като преподавател по хармония, музикален анализ и полифония в СМУ (дн. НМУ) – София и в Института за музикални и хореографски кадри. Директор на Държавното хореографско училище (дн. НУТИ) (1983­-88 г.).

Елена Карастоянова е автор на произведения за хор и оркестър; за камерен и струнен оркестър; камерна музика; хорови песни и др. Носител е на награди от конкурса “Строева песен” (1985, 1987, 1989 г.) и др.

Тя е автор и на теоретичните студии “Скритото многогласие в творчеството на Й. С. Бах”, “Фригийската секунда в българската народна песен” и др.

Творчество

Произведения за мъжки хор и симфоничен оркестър:
“Небесен страж (1985 г.);
“При първия зов” (1987 г.).

Произведения за камерен оркестър:
Сюита (1968 г.).

Произведения за струнен оркестър:
Симфониета (1969 г.).

Камерна музика:
Соната за цигулка и пиано (1967 г.);
“Прелюд и шега” за флейта и пиано (1979 г.);
“Алегро” за тромпет и пиано (1980 г.).

За пиано:

Четири пиеси (1964 г.);
“Детско лято” –­ цикъл от 5 леки пиеси (1982 г.);
“Ваканция” (1992 г.).

Вокална музика:

Три песни за глас и пиано (1988 г.).

Произведения за смесен хор:
“За свободата” ­– кантата;
“Жажда” ­ балада;
“Дни” (1974 г.);

Песни акапела върху народни текстове (1977 г.).