Емил Табаков завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с контрабас при проф. Т. Тошев, композиция при проф. Марин Големинов и дирижиране при проф. Вл. Симеонов (1978 г.). Диригент на Русенската филхармония (1976­-79 г.), Камерен ансамбъл “Софийски солисти” (1979-­87 г.). Диригент и главен художествен ръководител (1985­-2000 г.) и генерален музикален директор (1994-2000 г.) на Софийска филхармония. Художествен директор и диригент и на Белградската филхармония (1994­-99 г.). От 2000 г. е диригент в Анкара и артистичен директор на Новогодишния музикален фестивал –­ София.

През 1997 г. Емил Табаков е министър на културата на Република България.

Той е лауреат на Международния конкурс за млади диригенти “Николай Малко” в Копенхаген (1977 г.). Като диригент е завоювал авторитет с богат репертоар от музикалната класика, романтика и съвременност. Има записи за компактдискове на “Балкантон”, “Мега Музика”, Gega New, Elan (САЩ), Capricco/Delta (Германия), Pentagon (Холандия) и др., с изпълнения на Г. Малер (всички симфонии), Й. Брамс (всички симфонии и увертюри, “Немски Реквием”), Р.Щраус (“Алпийска симфония”), Н. Римски-Корсаков (“Шехеразада”), Ал. Скрябин (всички симфонии), Л. ван Бетовен (всички клавирни концерти), Б. Барток (“Концерт за оркестър”, “Чудният мандарин”), Дж. Верди (“Реквием”) и други. Със Софийската филхармония е осъществил турнета в Германия, Англия, Белгия, Испания, Франция, Холандия, Турция, Гърция, САЩ, Южна Корея, Тайпей, Сингапур, Австрия и др. Канен е като гост-диригент на оркестри в Бразилия, Калифорния, Германия, Япония, Южна Корея.

Като композитор Емил Табаков има афинитет към монументалните форми. Автор е на значителен брой произведения в различни жанрове, сред които 2 балета; Реквием; 6 симфонии и други творби за симфоничен оркестър; концерти и концертни пиеси; камерни инструментални произведения, солови, хорови песни и др. Много от произведенията му са записани на компактдиск, награждавани са и са представяли българската музика в чужбина ­ Австрия, Швеция, Австралия, Англия, Полша, Франция, Италия, Русия, Испания, Швейцария, САЩ, Канада и др.

Website: Емил Табаков

Музикално-сценични произведения:
Балети:

“Сашка” (1967 г.);
“Елена от Пристис” (1969 г.).

Хорово-оркестрови произведения:
Кантата “Търновград Велики ­– 1396” (1975 г.).

Реквием за солисти, хор и оркестър (върху латински текст) (1992-­93 г.).

Симфония-концертанте за цигулка, вибрафон, маримба, звънци и смесен хор (1996 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:

Симфония №1 (1981 г.);
Симфония №2 (1983 г.);
Симфония №3 (1987 г.);
Симфония №4 (1998 г.);
Симфония №5 (2000 г.);
Симфония №6 (2002 г.);
Симфония №7 (2004 г.);
Симфония №8 (2009 г.);
Симфония №9 (2015 г.);
Симфония №10 (2017 г.).

“Звездна музика” (1976 г.);
“Астрална музика” (1978 г.);
Ad Infinitum (1990 г.);
Концертна пиеса (1988 г.).

Концерти:

Концерт за оркестър (1995 г.);
Концерт за контрабас (1975 г.);
Концерт за ударни инструменти (1976 г.);
Концерт за цигулка, ударни и… смесен хор (1995);
Концерт за две флейти и оркестър (2000 г.);
Концерт за пиано и оркестър (2003 г.);
Концерт за виолончело и оркестър(2006 г.);
Концерт за виола и оркестър (2006 г.);
Пет български танца (2010 г.);
Концерт за четири тъпана и оркестър (2011 г.)
Концерт за маримба, вибрафон, тъпан и камерен оркестър (2015 г.)

Произведения за струнен оркестър:
Концерт за 15 струнни инструмента (1979 г.);
Концертни пиеси за тромпет и струнни (1985 г.);
„Adagio“ за струнен оркестър (2017 г.);
„Dedication“ for solo viola anf string orchestra (2018 г.).

Камерна музика:
Етюд за 12 контрабаса.

Сонати:

Соната за виола и контрабас;
Соната за контрабас и пиано;
Соната за пиано.

“Мотиви” за контрабас;
Прелюд за соло цигулка;
Импровизация за соло кларинет;
“Въображения” за соло флейта и др.

Избрана литература за Емил Табаков:
Кръстев, Венелин. “Емил Табаков” (С., 2000).