Жул Леви


композитор, оркестрант, диригент, обществен деец

Жул Леви

19.06.1930 г. - 03.06.2006 г.Солун - Гърция

Жул Леви завършва БДК (дн. НМА “праф. П. Владигеров”) с композиция при проф. В. Стоянов през 1957 г. Специализира във Франция (1962, 67 г.). Професионалната му реализация на изпълнител, диригент и композитор започва от младежките му години. Той е изпълнител (1945-48 г.) и диригент (1948-50 г.) в самодейния художествен колектив “Л. Димитрова”. Музикален оформител в БНР детски радиотеатър (1948-50 г.). Оркестрант, композитор и диригент в Ансамбъла на БНА (1950-55 г.). Композитор и диригент на Ансамбъла за песни и танци при МВР (1955-58 г.). Композитор и диригент на оркестъра към Държавния сатиричен театър (1958-63 г.). Дългогодишен главен диригент на ДМТ “Ст. Македонски” (1963­-91 г.). Преподавател по музикален анализ и други музикално-теоретични дисциплини в БДК (1967 – 1975 г.). Основател и ръководител на камерен струнен оркестър “Театрален колегиум за музика”. Диригент (съвместно с Д. Вътков) и художествен ръководител на Естрадно-духов оркестър ­– Димитровград. Секретар на СБК (1973 – 80 г.). Генерален секретар на Българския национален комитет за музика при ЮНЕСКО (1974­-81 г.). Секретар на Европейската национална групировка на националните комитети за музика при Международни съвет за музика при ЮНЕСКО (1980­-81 г.).

Жул Леви е автор е на произведения в различни жанрове. С голяма популярност се ползват неговите мюзикъли и други музикално-сценични творби. Има 4 симфонии и др. произведения за симфоничен и духов оркестър, музика към театрални постановки и други. Пише шлагери, масови песни, музика към радиопредавания, телевизионни и късометражни филми и др. Неговите творби са изпълнявани многократно у нас и в чужбина и са реализирани на записи. Лауреат е на конкурса за композиция на Международния фестивал в Москва (1957 г.); номиниран е на Международната трибуна на композиторите в Париж (1974 г.), носител е на Наградата на София за музика и много други национални и творчески отличия. Участвал е като член на жури на международни фестивали и конкурси.

Творчество

Музикално-сценични произведения:
Опера:
“Неда” (1977 г., Софийска опера).

Опера-мюзикъл:
“Печалбата” (1982 г., Пловдивска опера).

Мюзикъли:
“Момичето, което обичах” (1963 г., ДМТ);
“Светът е малък” (1970 г., ДМТ);
“Телефонът, който…” ­ радио-мюзикъл (1973 г.);
“Цар Килимар” (1979 г., Пловдив);
“Мисия до Драч” (1985 г., Велико Търново);
“Благодаря ти, Шарл!” (1987 г., Детска студия при Варненска опера и ДМТ);
“Искам да летя” (1988 г., ДМТ);
“Явор и Росана” (1990 г.);
“Я, колко публика!” (1991 г.).

Детски оперети:
“Думите на мама” (1980 г.);
“Който не работи, не трябва да яде” (1982 г.);
“Мъдрият тъкач” (1984 г.);
“Говедарската дъщеря” (1989 г.).

Балет:
“Панаир в София” (1968 г., ДМТ).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:
№1 (1958 г.);
№2 (1970 г.);
№3 за мецосопран, бас-баритон и симфоничен оркестър, т. С. Тянкова (1975 г.).

“Увертюра-поема” (1982 г.);
“Симфонична фантазия” (1964 г.);
“Младежки концерт” за цигулка и оркестър (1955 г.).

За духов оркестър:
Симфония №4 “Бурлеска” (1984 г.).

“Пиринска рапсодия” (1977 г.);
“Празник в Западния парк” ­– рапсодия-концертанте за алт саксофон и духов оркестър (1978 г.);
“От Карнобат до Тропикана” ­– 3 рапсодични танца за тромпет и духов оркестър (1988 г.).
Сюита “Петричките моми” за народна певица и духов оркестър (1989 г.);
“Младите войни свирят” –­ фантазия върху теми на Маестро Атанасов (1987 г.);

Маршове:
“Майски празник” (1976 г.);
“Надежда” (1989 г.);
“Хайде хопа” (Хоро ин модо “Грао”) (1987 г.);
“Сладуна” (Хоро а ла Ламбада) (1990 г.);
“Погледни със смях назад” ­ ретро-хумореска (1988 г.);
“Вино пия” ­ хумореска (1989 г.).

Произведения за забавен симфоничен оркестър:
Дивертименто концертанте:
№1 за тромпет и оркестър (1961 г.),
№2 за флейта и оркестър (1972 г.).

Камерна музика:
Струнни квартети:

№1 “Маски” (1973 г.);

№2 (1995 г.).

Трио-соната за флейта, фагот и пиано (1991 г.).

За пиано:
10 пиески за най-малките, за 4 ръце (1980 г.);
Детска сонатина (1981 г.) (авт. вариант за флейта, обой и фагот, 1983).

Вокална музика:
“Два автопортрета” ­ диптих за тенор (сопран) и пиано (1991 г.);
“Песните на актьора” ­ цикъл от 6 песни за мецосопран (баритон) и пиано (1992 г.);

Цикъл от 27 сефарадски песни (транскрипция върху евреоиспанския песенен фолклор) (1995 г.);
“Раздвоено сърце”, т. А. Леви-Пепо (1998 г.).

Хорова музика:
За смесен хор акапела:
“До утре”, т. Бл. Димитрова (1962 г.);
“Мой роден край”, т. Д. Гундов (1976 г.);
“Де е тази хубава страна, т. Ив. Генов (1959 г.).

За женски хор акапела:
“В несъбудени ясни зори”, т. Хр. Ясенов (1962 г.).

Избрана литература от Жул Леви:
“Виждам живота… в розово” (С., 2000).