Жул Леви
композитор, оркестрант, диригент, обществен деец
19.06.1930 г. - 03.06.2006 г.Солун - Гърция
Жул Леви завършва БДК (дн. НМА “праф. П. Владигеров”) с композиция при проф. В. Стоянов през 1957 г. Специализира във Франция (1962, 67 г.). Професионалната му реализация на изпълнител, диригент и композитор започва от младежките му години. Той е изпълнител (1945-48 г.) и диригент (1948-50 г.) в самодейния художествен колектив “Л. Димитрова”. Музикален оформител в БНР детски радиотеатър (1948-50 г.). Оркестрант, композитор и диригент в Ансамбъла на БНА (1950-55 г.). Композитор и диригент на Ансамбъла за песни и танци при МВР (1955-58 г.). Композитор и диригент на оркестъра към Държавния сатиричен театър (1958-63 г.). Дългогодишен главен диригент на ДМТ “Ст. Македонски” (1963-91 г.). Преподавател по музикален анализ и други музикално-теоретични дисциплини в БДК (1967 – 1975 г.). Основател и ръководител на камерен струнен оркестър “Театрален колегиум за музика”. Диригент (съвместно с Д. Вътков) и художествен ръководител на Естрадно-духов оркестър – Димитровград. Секретар на СБК (1973 – 80 г.). Генерален секретар на Българския национален комитет за музика при ЮНЕСКО (1974-81 г.). Секретар на Европейската национална групировка на националните комитети за музика при Международни съвет за музика при ЮНЕСКО (1980-81 г.).
Жул Леви е автор е на произведения в различни жанрове. С голяма популярност се ползват неговите мюзикъли и други музикално-сценични творби. Има 4 симфонии и др. произведения за симфоничен и духов оркестър, музика към театрални постановки и други. Пише шлагери, масови песни, музика към радиопредавания, телевизионни и късометражни филми и др. Неговите творби са изпълнявани многократно у нас и в чужбина и са реализирани на записи. Лауреат е на конкурса за композиция на Международния фестивал в Москва (1957 г.); номиниран е на Международната трибуна на композиторите в Париж (1974 г.), носител е на Наградата на София за музика и много други национални и творчески отличия. Участвал е като член на жури на международни фестивали и конкурси.
Творчество
Музикално-сценични произведения:
Опера:
“Неда” (1977 г., Софийска опера).
Опера-мюзикъл:
“Печалбата” (1982 г., Пловдивска опера).
Мюзикъли:
“Момичето, което обичах” (1963 г., ДМТ);
“Светът е малък” (1970 г., ДМТ);
“Телефонът, който…” радио-мюзикъл (1973 г.);
“Цар Килимар” (1979 г., Пловдив);
“Мисия до Драч” (1985 г., Велико Търново);
“Благодаря ти, Шарл!” (1987 г., Детска студия при Варненска опера и ДМТ);
“Искам да летя” (1988 г., ДМТ);
“Явор и Росана” (1990 г.);
“Я, колко публика!” (1991 г.).
Детски оперети:
“Думите на мама” (1980 г.);
“Който не работи, не трябва да яде” (1982 г.);
“Мъдрият тъкач” (1984 г.);
“Говедарската дъщеря” (1989 г.).
Балет:
“Панаир в София” (1968 г., ДМТ).
Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:
№1 (1958 г.);
№2 (1970 г.);
№3 за мецосопран, бас-баритон и симфоничен оркестър, т. С. Тянкова (1975 г.).
“Увертюра-поема” (1982 г.);
“Симфонична фантазия” (1964 г.);
“Младежки концерт” за цигулка и оркестър (1955 г.).
За духов оркестър:
Симфония №4 “Бурлеска” (1984 г.).
“Пиринска рапсодия” (1977 г.);
“Празник в Западния парк” – рапсодия-концертанте за алт саксофон и духов оркестър (1978 г.);
“От Карнобат до Тропикана” – 3 рапсодични танца за тромпет и духов оркестър (1988 г.).
Сюита “Петричките моми” за народна певица и духов оркестър (1989 г.);
“Младите войни свирят” – фантазия върху теми на Маестро Атанасов (1987 г.);
Маршове:
“Майски празник” (1976 г.);
“Надежда” (1989 г.);
“Хайде хопа” (Хоро ин модо “Грао”) (1987 г.);
“Сладуна” (Хоро а ла Ламбада) (1990 г.);
“Погледни със смях назад” ретро-хумореска (1988 г.);
“Вино пия” хумореска (1989 г.).
Произведения за забавен симфоничен оркестър:
Дивертименто концертанте:
№1 за тромпет и оркестър (1961 г.),
№2 за флейта и оркестър (1972 г.).
Камерна музика:
Струнни квартети:
№1 “Маски” (1973 г.);
№2 (1995 г.).
Трио-соната за флейта, фагот и пиано (1991 г.).
За пиано:
10 пиески за най-малките, за 4 ръце (1980 г.);
Детска сонатина (1981 г.) (авт. вариант за флейта, обой и фагот, 1983).
Вокална музика:
“Два автопортрета” диптих за тенор (сопран) и пиано (1991 г.);
“Песните на актьора” цикъл от 6 песни за мецосопран (баритон) и пиано (1992 г.);
Цикъл от 27 сефарадски песни (транскрипция върху евреоиспанския песенен фолклор) (1995 г.);
“Раздвоено сърце”, т. А. Леви-Пепо (1998 г.).
Хорова музика:
За смесен хор акапела:
“До утре”, т. Бл. Димитрова (1962 г.);
“Мой роден край”, т. Д. Гундов (1976 г.);
“Де е тази хубава страна, т. Ив. Генов (1959 г.).
За женски хор акапела:
“В несъбудени ясни зори”, т. Хр. Ясенов (1962 г.).
Избрана литература от Жул Леви:
“Виждам живота… в розово” (С., 2000).