Зорница Попова завършва Теоретичния факултет на ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”). Успоредно с това учи контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на ДМТ “Ст. Македонски”, в който свири до 1974 г. Започва да композира забавна музика в средата на 60-те години. Нейната първа композиция е пиесата “Шега”, изпълнена от Биг бенда на оркестъра на БНР, дирижиран от М. Левиев (1964 г). През 1966 г. К. Семов изпълнява нейната първа песен ­ “Въртележка”. В следващите години създава стотици песни, като почти всички са по текстове на Й. Янков.

Зорница Попова е автор на над 500 песни и оркестрови пиеси. С нейните песни се утвърждават като изпълнители десетки певици и певци, между които М. Нейкова, М. Иванова, Д. Венкова, Г. Христов (“Сто процента обич”), дует “Ритон”, К. Бодурова, В. Маринов, Р. Кирилова (“Боса по асфалта”), Ив. Балчева (“Манекенът). Тя е носител на награди от фестивалите “Златният Орфей” (1984, 1988 г.), Радиоконкурса “Пролет” (1980, 1987, 1988 г.), “Песни за Бургас” (1987 г.), телевизионния конкурс “Мелодия на годината”, “Шлагерфестивал” ­ Дрезден (1979 г.), попфестивал в Кавън, Ейре и др. Постоянен член на конкурса “Песни за морето” в Рощок (Германия) и др. През 1983 г. излиза авторски албум с нейни песни.

Наградени песни:
“Златният Орфей”:
“Отчаяние няма”, изп. Г. Христов (Първа награда, 1988 г.);
“Аз и ти без него”, изп. Г. Христов (Първа награда, 1992 г.);
“Обич без милост”, изп. Ив. Балчева (Трета награда, 1993 г.).

Радиоконкурс “Пролет”:
“Всяко начало”, изп. Б. Киров (Трета награда, 1980 г.);
“Днес си малко странна”, изп. Р. Кирилова (Втора награда, 1987 г.);
“Нещо невероятно”, изп. Р. Кирилова и Г. Христов (Първа награда на слушателите, 1988 г.).

“Бургас и морето”:
“Песен за стария моряк” (Първа награда, 1987 г.),
“Моряшка любов”, изп. Георги Христов (нагр. на СБК).

“Мелодия на годината“
“Слънцето е в моите коси”, изп. М. Иванова и Р. Попов (1976 г.).

“Шлагерфестивал” (Дрезден):
“Колко радост има”, изп. К. Бодурова (Трета награда, 1979 г.).

Кавън (Ейре):
“Страх от любов”, изп. Ив. Балчева (Трета награда, 1993 г.).