Първоначално Иван Вълев учи две години в Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” (1946­-48). Завършва БДК (дн. НМА “Проф. П. Владигеров”) (1952). Работи като гимназиален учител, директор на детската музикална школа, диригент на смесен хор, симфоничен оркестър и оперета в Луковит (1952­-60), преподавател по солфеж в Плевен (1960­-61). От 1961 в продължение на 31 години е главен художествен ръководител и диригент на хора “Северняшки ансамбъл” и като такъв е удостояван многократно с високи държавни отличия. Осъществява интензивна концертна дейност в страната и турнета в чужбина (Полша, Швейцария, Русия, Италия, Гърция, Франция, Испания, Канарски острови, ГФР, ГДР, Унгария, Мароко, Молдова, Сирия, Йордания, Канада, САЩ и др.). С ансамбъла има голям брой записи в БНР, 5 дългосвирещи грамофонни плочи в “Балкантон”, компактдиск, самостоятелен филм ­ “Фолклорна въртележка”, филми с БНТ.

Иван Вълев е автор на голям брой песни за народен хор, за хор и оркестър, за женски, мъжки и смесени академични хорове; пиеси и аранжименти за духов оркестър; музика за танцови постановки; за хор и симфоничен оркестър и др. Някои от авторските му песни са добили широка популярност. Публикувал е значителен брой теоретични и методически статии и доклади, посветени на развитието на жанра. Удостоен е с високи държавни и обществени отличия, между които “Златна лира”, “Кристална лира” (1998), II награда на Националния конкурс за детска певческа формация (1999) и др.

За хор без съпровод:
“Тъкала ли си, момина мале; “Неранза”; “Преклони се, булне ле”; “България”, 3 миниатюри по мотиви от Видинско, цикли “Коледарски песни” и “Лазарски песни”, включени в CD “Ритуал” на М. Селие и др.

За солист, народен хор и духов оркестър:
“Доде си, Пано, пашата (по Жеравненски мотиви) и др.

Музикално-танцови произведения за народен хор и оркестър:
“Балканджийска сюита”; “Годишни времена”; “Олелия” (детска музикално-танцова импресия по мотиви от Габровско); “Гергьовден” и др.

Избрана литература от него:
“Народният хор и проблемите свързани с него”. (С., 1972).

Избрана литература за него:
“Иван Вълев и Северняшкият ансамбъл Плевен” (Съст. Р. Драганова, 2003).