Иван Наумов
композитор
26.05.1902 г.Брезник - България
Иван Димитров Наумов е един от първите изявени български композитори на шлагерна музика след Освобождението. Творил е през 30-те и 40-те години на 20 век в България. Роден е на 26. 05. 1902 г. в гр. Брезник. Баща му Димитър Наумов умира скоропостижно през 1904 г. и оставя жена си Аника Наумова вдовица (едва на 26 г.) с 4 деца. Тя, подкрепяна от близките, се премества да живее в София, на ул. „Братя Миладинови“ в къща, на чието място по-късно построяват кооперация, която съществува и до момента.
Младият Иван Наумов завършва гимназия в София. Същевременно учи пиано при именитата пианистка проф. Мара Балсамова. По-късно, подкрепян от чичо си, той заминава да следва музика в Берлин, Германия, но поради спиране на издръжката след време, Иван Наумов е принуден да свири в нощни заведения на пиано и акордеон.
Немският му период съвпада с присъствието на братя Панчо и Любен Владигерови, лиричния баритон Алберто Пинкас и лиричния тенор Аспарух Лешников, които в края на 20-те години се намират също в Берлин. Аспарух Лешников става и първият изпълнител на песните на Иван Наумов.
След завръщането на композитора в България през 1930 г. той започва много активна концертна и творческа дейност в зараждащата се по това време естрадна и джазова музика. По същото време (1931 г.) са и първите радиопредавания на Радио София. Сформира се и джаз оркестър към така нареченото “Родно радио“, със солист Иван Наумов (пианист, акордеонист и певец). Отделно от това, композиторът участва в състава на знаменития джаз оркестър на Харалампи Лесев, както и в други салонни оркестри, ползващи се с голям успех за времето си. Тези концерти са се провеждали в най-големите заведения и танцови салони в София, като Бирхале България, Одеон, Гамбринус и др. Освен в България, Иван Наумов пътува и с различни оркестри на концертни турнета в различни европейски страни.
През това време е и активният творчески период на композитора. За периода 1931-1944 г. има известни нотирани и издадени над 31 български шлагера, композирани умело в ритъма на танго, румба, фокстрот, пасо добле, романс и модерния за времето си ориенталски фокстрот и слоу-фокс. В България започва и звукоразпространителната дейност, под формата на грамофонни плочи, като произведенията на Иван Наумов се записват от съществуващите тогава фирми СИМОНАВИЯ, ЛИФА РЕКОРД, АРФА, ЛОНДОН РЕКОРД и МИКРОФОН. Песните му се изпълняват от водещото трио изпълнители от епохата, а именно Алберто Пинкас, Аспарух Лешников и Георги Шаранков .
Чрез грамофонната плоча и радиото песните, композирани от Иван Наумов, достигат до всички кътчета на България. Някои от тях се отличават с особена популярност и се превръщат в коронни шлагери за епохата. Това са песните „Росита”, „Тъгата на изоставения”, „Бели карамфили”, „Ти, царице в любовта ми”, „Под сините води на приказен Хавай”, „Танцувай румба” и много други. Авторите на текстовете на произведенията на Иван Наумов са неговият съгражданин по произход от гр. Брезник, актьорът и комик Стоян Миленков и говорителят на Радио София Петър Витанов, известен под псевдонима Амико Фриц.
Записите на песните на композитора Иван Наумов са правени в Берлин, Прага, Букурещ a след 1939 г. в София, когато страната ни вече има съответната звукозаписна апаратура и студийна техника. Записите в Берлин са правени с немски оркестър „Карл Рокщро“, в Прага с оркестър „Хари Харден“, а в България с танц-оркестър „Микрофон“ . Издадени на плочи има около 21 негови шлагера. Останалите произведения на Иван Наумов не са записани и са се изпълнявали от салонните оркестри. Съхранени са партитурите на тези творби.
Съвсем естествено, предвид събитията, настъпили след 09. 09. 1944 г., творческата кариера на композитора се прекъсва, тъй като музиката, която е творил от сърце и е радвал цялата българска публика, се превръща в упадъчна за представителите на новото държавно управление и налаганата от тях култура поставят музиката му в забвение.
Творчеството на композитора Иван Наумов е абсолютно автентично. Няма установени заимствани мелодии от други шлагери или други музикални произведения. Всеки един негов шлагер е напълно самобитен и автентичен. С това той превъзхожда много свои колеги, творили през периода, които обработват, аранжират и представят под свое име европейски и латиноамерикански шлагери, модерни през времето си или заимстват основни мотиви и музикалната идея от тях.
Иван Наумов умира сравнително млад, ненавършил 56 години, на 03. 04. 1959 г. в гр. София.
Справка за творческата дейност на композитора Иван Наумов е направена от Константин Е. Георгиев