Проф. Йовчо Крушев е известен в цял свят като пианист, композитор и педагог с кариера, обхващаща над 2000 изяви по света от младежките си години. Получава специална награда на IV Национален преглед на училищата по изкуствата в България през 1973 г. и е специално приет в НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 1974 г., въпреки че не е на минимално необходимата възраст от 18 години. През 1977 г. става активен член и на Агенция „Музика” ООД към Министерството на културата.

Проф. Йовчо Крушев завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с пиано при проф. Джулия и Константин Ганеви (1979 г.) и композиция при проф. А. Райчев (1984 г.). От 1987 г. преподава пиано и четене на партитури в ДМА, от 1998 г. и композиция, от 2000 г. е професор.

Награди:
Той е лауреат на международните клавирни конкурси „ Виоти”- Верчели, Италия (1978 г.) и „ Чайковски”-Москва (1986 г.);

Спечелва Специалната награда на конкурса по композиция „Варало-валсесия” в Италия за “Сонатина за кларинет и пиано” (1984 г.);

„Младежка лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България (1987 г.);

„Кристална лира” за върхови постижения в изпълнителското изкуство”, присъдена от Министерството на културата, СМТДБ и радио Класик ФМ (1999 г.);

Наградата „Золотая муза” за принос в популяризирането на руската музика в България (2001 г.);

Специална награда на Салона на изкуствата в НДК за интегралното изпълнение на камерните творби на Сергей Рахманинов с повече от 20 първи изпълнения у нас (2003 г.);

„Златна лира” от СМТДБ за цялостна дейност (2007 г.).

През 2008 г. е удостоен с най- високата степен на орден „Св.Св. Кирил и Методий” – огърлие „за особено значими заслуги за развитието на културата и изкуството в България”.

Йовчо Крушев е бил солист на всички български симфонични оркестри, под палката на български и чужди диригенти, музицирал е в ансамбъл с редица известни наши инструменталисти. От 1986 г. започва и активната му муждународна концертна дейност – гастролирал е в 30 страни от Европа, Африка, Азия, свирил е и на много международни музикални фестивали в България и по света. Участва в жури на редица конкурси, води майсторски класове у нас и в чужбина, а от 2003 г. – ежегодно в Сеул.

В обширния му репертоар присъстват класически и съвременни опуси, както и рядко изпълнявани или нови български творби, някои от които са написани специално за него. Осъществил е много записи в Българското национално радио. От 1987 г. започва преподавателската си работа в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров”, където в момента преподава пиано, композиция и четене и свирене на партитури, а в периода 2002-2008 г. е бил Заместник-ректор на академията. Сред студентите на проф. Крушев са носители на повече от 50 награди на наши и международни конкурси, те се реализират като изявени творци и педагози в нашия музикален живот, а голяма част от тях работят в Европа и Америка. От 90-те години търсенията му в педагогическата работа са насочени и към съчетаването на западноевропейската академична традиция със знанията и опита на Изтока. Той реализира и серия концерти ”Музика и У-шу”. От 1984 г. Йовчо Крушев е член на Съюза на българските композитори. Автор е на симфония, концерти за пиано, за цигулка и за виолончело, хорови, камерни и клавирни творби, театрална музика. Много от произведенията му са издадени и записани в българското национално радио, изпълнявани са в България и в чужбина – Италия, Япония, Гърция, Германия, Кипър, Турция, Унгария, Русия. Някои от тях са включени в процеса на обучение на инструменталисти и хорови диригенти в музикалната академия или са задължителни пиеси на конкурси за млади инструменталисти у нас и по света.

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфония (1984 г.);
Театрална музика в памет на Шостакович (1980 г.);
Симфонично скерцо (1981 г.);

Концерти:

За пиано (1980 г.);
За виолончело (1987 г.);
За цигулка (2000 г.).

Камерна музика:
Клавирно трио (1983 г.).

За валдхорна и пиано:

Елегия (1972 г.);
Диптих (2001 г.).

За кларинет и пиано:

Сонатина (1982 г.);
Рондо (1982 г.);
Алегро за виола и пиано (1986 г.);
7 транскрипции на произведения от С. Рахманинов за виолончело и пиано (1999 г.).

За пиано:

Пет пиеси (1969 г.);
“Дъждовни капки” и “Лудо надбягване”;
Два валса (1970 г.);
Ръченица (1971 г.);
Интермецо (в стил диксиленд) (1973 г.);
Малка сюита (1986 г.);
Три фрагмента из балета “Хайдушка песен” от Ал. Райчев (1986 г.) (авторска редакция за две пиана, 2002 г.);
“Полиграфис II” за 2 пиана (1982 г.).