Кирил Дончев завършва ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) през 1959 г. Работи като диригент на духов оркестър в Бургас (1959-­62 г.). От 1962 г. професионалната му реализация е свързана с театралната и филмовата музика. Той е сред най-изявените съвременни творци в жанра. Работи като диригент и композитор в софийските “Военен театър” (1962-71 г.) и театър “София” (1972-88 г.). От 1989 г. е композитор в Народния театър “Иван Вазов”. Пише за почти всички театри в България, както и за театрални постановки в Москва, Варшава, Берлин, Прага и др
Член е на СБФД, САБ.

Кирил Дончев е автор на музиката към повече от 240 театрални постановки, над 65 игрални филма, над 30 документални филми и др.

Музиката му получава множество награди на международни фестивали във Венеция (Италия), Гийон (Испания), Есен (Германия), Варненски международен кинофестивал, Пловдивски кинофестивал (България) и др., отличена е на прегледи на театралното изкуство от СА, СБК, СБФД и др.
През 2008 г. Кирил Дончев получава приза “Аскеер” за “Цялостен принос към театралното изкуство”.

Музика към театрални постановки (от 90-те години):
Народен театър “Иван Вазов”:

“Тартюф” от Молиер (1994 г.);
“В полите на Витоша” от П. Яворов (1995 г.);
“Нирвана” от К. Илиев;
“Чичовци” от Ив. Вазов (1996 г.);
“На дъното” от М. Горки (1997 г.);
“Църква за вълци” от П. Анастасов (1998 г.);
“Двубой” от Ив. Вазов (1999 г.)

Театър на армията:

“Дванайсета нощ” от Шекспир (1993 г.);
“Последният янки” от Ю. О‘Нил (1994 г.);
“Куцулан” от К. Илиев (1995 г.);
“Страх и мизерия в Третия райх” от Б. Брехт;
“Хамлет” от Шекспир;
“Опит за летене” от Й. Радичков (1996 г.);
“Одисей пътува за Итака” от К. Илиев (1997 г.);
“Арт” от Я. Реза (1999 г.).

Други:

“Женитба” от Гогол (1993 г.);
“Дванайста нощ” от Шексир (1995 г.);
“Ревизор” от Гогол (1998 г., Бургас).
“Хамлет” от Шекспир (2000 г., Варна) и мн. др.

Музика към филми (игрални):
“Трета след слънцето”, реж. Г. Стоянов (1972 г.);
“Преброяване на дивите зайци”, реж. Е. Захариев (1973 г.);
“Къщи без огради”, реж. Г. Стоянов (1974 г.);
“Вечни времена”, реж. Ас. Шопов (1975 г.);
“Вилна зона”, реж. Е. Захариев (1975 г.);
“Следователят и гората”, реж. Р. Вълчанов (1975 г.);
“Щурец в ухото”, реж. Г. Стоянов (1976 г.);
“Слънчев удар”, реж. Хр. Писков, И Акташева (1976 г.);
“Мъжки времена”, реж. Е. Захариев (1977 г.);
“По дирята на безследно изчезналите”, реж. М. Николов (ТВ 4-сериен, 1979 г.);
“Лачените обувки на незнайния войн”, реж. Р. Вълчанов (1979 г.);
“Сами сред вълци, реж. З. Хеския (1979 г.);
“Йо хо хо”, реж. З. Хеския (1981 г.);
“Нощем с белите коне”, реж. З. Хеския (ТВ сериал, 1985 г.);
“Веществено доказателство”, реж. Б. Пунчев (1991 г.);
“Искам Америка”, реж. К. Коларов (1991 г.);
“О, Господи, къде си?”, реж. Кр. Спасов (1991 г.);
“Сезонът нa канарчетата”, реж. Е. Михайлов (1993 г.);
“Испанска муха”, реж. К. Коларов (1998 г.) и др.