Иконом д-р Кирил Попов е роден през 1955 г. Завършва през 1975 г. Софийската духовна семинария, а през 1981 г. и Духовната академия. През лятото на 1982 г. преминава Национален курс за хорови диригенти, проведен във Велинград под ръководството на проф. Васил Арнаудов. От 1 септември на същата година, по решение на Светия Синод на Българската православна църква, е изпратен като аспирант в Московската духовна академия. Тук той специализира хорово дирижиране, индивидуално учи хармония и композиция при изтъкнатия руски композитор, музиковед и педагог Владимир Мартинов и защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Развитие на осмогласието в Руската и Българската православни църкви“. В края на 1984 г. завършва диригентския клас при Московската духовна академия с голям концерт на смесения хор при класа и присъдено отличие „Златен камертон“. След завръщането си в България преподава източно църковно пеене (1985-1989) и хорово пеене (1991-2000) в Софийската духовна семинария, дирижира хора при катедралния храм „Св. Неделя“ – София (помощник-диригент 1985-1990 г. и диригент 1991-2000 г.), а през 1989-1990 г. работи като научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. През 1987-1988 г. преминава следдипломна квалификация по хорово дирижиране в Българската държавна консерватория (сега Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София) в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов. Това негово обучение завършва с едночасов изпит-концерт на 11.11.1988 г. в голямата зала на консерваторията с изпълнение на църковни песнопения от смесения хор при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ (в разширен състав, който за първи път излиза извън храма). От 17.03.1986 г. е диригент на Софийския свещенически хор. През лятото на 2000 г. приема духовен сан, като е ръкоположен за дякон на 8 юли и за свещеник на 9 юли от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит (сега патриарх) Неофит. Отначало е назначен за енорийски свещеник в храм „Св. Николай Мирликийски” – кв. Горна баня, а по-късно (от 01.02.2004 г. до 01.11.2013 г.) за предстоятел на храм „Св. Николай Мирликийски” в София. На 09.05.2009 г. в същия храм с благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим е удостоен с офикия „протойерей” на Българската православна църква отново от Русенския митрополит Неофит, а на 02.02.2016 г. в храм „Св. Неделя” получава офикия „иконом” от Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. От 01.11.2013 г. е енорийски свещеник в катедралния храм „Св. Неделя” в София.
Като диригент има издадени записи на грамофонни плочи и общо осем компактдиска със Софийския свещенически хор (1992, 1999, 2010 и 2012 г.), мъжкия хор при катедралния храм „Св. Неделя“ (1999 и 2002 г.), мъжкия хор „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ (1994) и мъжкия хор „Св. равноапостолни Кирил и Методий“ (1997). В много от тези и записи на други хорове звучат негови композиции и обработки на църковни песнопения. Концертира у нас и в чужбина с различни хорови състави. Занимава се и с музиковедска и редакторска дейност. Има множество участия като музикален продуцент, музикален оформител и изпълнител в записи за CD и DVD на църковна тематика. През 2012 г. излиза сборник с негови композиции „Православни хорови творби”. Лауреат е на наши и чужди конкурси за композитори. Участва като член на жури на наши и международни хорови фестивали и конкурси. В края на 2012 г. е приет за член на Съюза на българските композитори.
Носител е на ордена на Руската православна църква „Преподобни Сергий Радонежски” – трета степен (2014 г.) и ордена на Българската православна църква „Свети Климент Охридски“ – първа степен (2016 г.).

Наградени хорови творби:
„Херувимска песен” (архиерейска) за смесен хор – 1983 г. (І награда на ІІ конкурс за нови църковни песнопения, София – 1995 г.).
„Задостойник на Успение Богородично” за смесен хор – 1983 г. (ІІІ награда на ІІІ конкурс за нови църковни песнопения, София – 1996 г.)
„Хвалите Господа с’небес” за смесен хор – 1997 г. (Награда на Съюза на българските композитори и Награда за творба с най-изявена българска звучност на ІV конкурс за нови църковни песнопения, София – 1997 г.).
„Молитва към Спасителя” за смесен хор – 1980 г., редакция – 1998 г. (ІІ награда и Награда на Съюза на българските композитори на V конкурс за нови църковни песнопения, София – 1999 г.). През 2013 г. е направена оркестрация за сценично изпълнение.
„Приидите поклонимся” и „103 псалом” за смесен хор – 2010 г. (Специална награда на Международния фестивал „Академия за православна музика”, присъдена на І Международен конкурс за композитори „Св. Роман Сладкопевец”, Санкт Петербург, Русия – 2012 г.).
„Химн на преподобни Сергий Радонежски” за смесен хор – 2013 г. (ІІІ награда и специалната награда на Св. Троицко-Сергиевата Лавра, присъдени на ІІ Международен конкурс за композитори „Св. Роман Сладкопевец”, Санкт Петербург, Русия – 2014 г.).
„Пение молебное“ (11 кондак от акатиста на св. Петър и Феврония) за смесен хор – 2015 г. Песнопението е номинирано и изпълнено на финала на III Международен конкурс за композитори „Св. Роман Сладкопевец“, Санкт Петербург, Русия – 2016 г. като авторът е удостоен с почетен диплом.

Хорови църковни творби:
„Днесь весна благоухает“ (духовен концерт) за мъжки и смесен хор – първо църковно песнопение (1973);
„Согреших Ти, Спасе“ (духовен концерт) за м. и см. х. (1974);
„Достойно есть“ № 1 за м. и ж. х. (1974);
„Достойно есть № 2 за м. х. (1974);
„Воспою Господеви“ за м. и см. х. (1975);
„Сугуба ектения“ № 1 за см. и м. х. (1976);
„Святый Боже“ № 1 за м. и см. х. (1976);
„Приидите возрадуемся“ за м. и см. х. (1977);
„Отче наш“ за см. х. със соло тенор (1979);
„Велика ектения“ № 1 за см. х. (1979);
„Милость мира“ № 1 за см. и м. х. със соло бас (1980) – в памет на Петър Динев;
„С нами Бог“ за см. и м. х. с канонарх (1981);
„Сугуба ектения“ № 2 със соло за см. х. (1981);
„Святый Боже“ № 2 за см. х. (1982);
„Херувимска песен“ № 1 (архиерейска) за см. и м. х. (1983);
„Задостойник на Успение Богородично“ за см. х. със соло сопран (1983);
„Тебе поем“ за см. и м. х. (1984);
„Богородице Дево“ (източен напев, глас 5) и „Буди имя Господне“ за м. и см. х. (1988);
„Многолетствие“ № 1 за м. и см. х. (1989);
„Сугуба ектения“ № 3 за м. и см. х. (1994);
„Приидите поклонимся Цареви нашему Богу“ за м. и см. х. (1996);
„Хвалите Господа с’небес“ (причастен стих) за см. и м. х. със соло тенор (1997); „Молитва към Спасителя“ (духовен концерт) за четец, солисти и голям смесен хор (1980/1998), старобългарски текст: епископ Константин Преславски (IX-X вв.); „Вкусите и видите“ (причастен стих) за м. и см. х. (1999);
„Рождественска възхвала“ (духовен концерт) за м. и см. х. със соло бас и тенор (2000), старобългарски текст: епископ Константин Преславски.
„Величание на Рождество Христово“ за м. и см. х. със соло баритон (2000);
„Из Канон на Рождество Христово“, глас 1 (2000), старобългарски текст: св. Климент Охридски (IX-X вв.).
„Вход Господен в Йерусалим“ (духовен концерт) за м. и см. х. (2001);
„Милость мира“ № 2 за м. и см. х. (2002);
„Хвалите Господа с’небес“ № 2, глас 8 (2002);
„Святый Боже“ № 3, глас 1 (2003);
„Достойно есть“ № 3, глас 8 за м., см. х. и едногласно изпълнение (2003);
„Велика ектения“ № 2 за м. и см. х. (2004);
„Молитвами Богородицы“ за м. и см. х. (2004);
„Единородный Сыне“ за м. и см. х. (2004);
„Во царствии Твоем“ за м. и см. х. (2004);
„Приидите поклонимся и припадем“ за м. и см. х. (2004);
„Тропар на свв. Кирил и Методий“ (2005);
„Херувимска песен“ № 2 за м. и см. х. (2005);
„Многолетствия“ № 2 и № 3 – двугласни (2005);
„Всевъзпявана Богородице“ – богородични тропари на български език (2006);
„Тропар на св. Николай Чудотворец“ (2008);
„Благослови, душе моя, Господа“ – Пс. 102 за м. и см. х. (2009);
„Отпуст“ за м. и см. х. (2009);
„Приидите поклонимся и 103 псалом“ за м. и см. х. (2010).
Попов, Кирил прот. Православни хорови творби. София, 2012;
„Христос воскресе“ за м. и см. х. (2012);
„Свете тихий“ за м. х. (1983/2012);
„Ныне отпущаеши“ за м. и см. х. (2012);
„Възхвала на Българския Патриарх“ за см. и м. х. (2013);
„Химн на преподобни Сергий Радонежски“ за см. и м. х. (2013);
„Пение молебное“ (11 кондак от акатиста на свв. Петър и Феврония) за см. х. (2015).
Тропар на св. Серафим Софийски Чудотворец“ (2016).
„Святый Боже“ № 4, глас 2 (2016);
„Святый Боже“ № 5, глас 3 (2019);
„Святый Боже“ № 6 – пространно за м. и см. х. (2019).
„Помилуй нас, Господи“ за м. и см. х. (2020 г.)

Духовни и светски хорови песни:
„Пролетта зове“ – първа композиция (1972);
„Вечерна песен“ (1974);
„Нощ“ (1975);
„Волна песен“ (1975);
„Отшелник“ (1978);
„Посвещение“ – песен за град Хисаря (1985);
„Химн на преп. Димитрий Басарбовски“ със соло баритон (1985);
„Кандилото на Врачанския светец“ (1986);
„Мир на земли“ (1988);
„Святейшему Патриарху“ (1989);
„Великденска игра“ (1994);
„Песен за цветята“ (1997);
„Горице, ситна, зелена“ (2018);
„Песен за град Сандански“ (2019).

Статии и изследвания:
Със свещен плам на родната ни Църква и татковина. // Църковен вестник, 1982, № 10, 6-8;
24 май в Българското подворие в Москва. // Църковен вестник, 1984, № 20, с. 5;
За църковнопевческото творчество на Петър Динев. // Българска музика, 1989, № 5, 24-26; Вж. още: Църковен вестник, 2009, № 13, 4-5; Църковно пеене и духовност. // Българска музика, 1990, № 4, 4-5; Вж. още: Българско музикознание, 2007, № 3-4, 250-256;
Церковное пение и духовность. // Вестник КемГУКИ. Кемерово, 2010, № 10, 56-61; Живот и дело на музикоучителя Манасий Поптеодоров. // Църковен вестник, 1999, № 10, с. 8;
Църковното пеене като божествено дихание (интервю). // Църковен вестник, 1999, № 20, с. 4;
Развитие на църковнопевческото дело по времето на екзарх Йосиф. // Духовна култура, 2004, № 5, 21-32;
Покаяние Пост Възкресение (Нов компактдиск на Русенски митрополит Неофит). // Църковен вестник, 2006, № 8, с. 3;
Видни варненски музикални дейци от времето на митрополит Симеон. // Амвон, Варна, 2007, № 3, 11-13;
Живото благолепие. // Църковен вестник, 2008, № 21, с. 7;
130-годишнината на хора при столичната катедрала „Св. Неделя“. // Църковен вестник, 2009, № 14, с. 1 и 7;
Достойно българско участие в руски православен хоров фестивал. // Църковен вестник, 2010, № 12, с. 3;
Забележително представяне на международния фестивал в Санкт Петербург. // Църковен вестник, 2011, № 19, с. 1 и 3;
Църковното пеене – дихание на богослужението (интервю). // Свет, 2011, № 4, 60-65; За творческия процес на църковния композитор (интервю). // Църковен вестник, 2012, № 12, с. 6;
Ние сме отговорни за чадата на Майка България (интервю). // Учителско дело, 2013, № 10, с. 8;
Да бъдеш християнин е най-висшето благо (интервю). // Християнство и култура, 2013, № 5, 135-140;
Православни еленски църковни напеви. // Църковен вестник, 2013, № 8, с. 7; Интонационни и структурни особености на знаменния разпев. – В: Академичен форум Интегрална музикална теория 2013, С., 2014, 210-218;
Преподобни Сергий Радонежски и Троице-Сергиевата Лавра в църковнопевческата традиция на Православна Русия. – В: Преподобни Сергий Радонежски – 700 години. С., 2014, с. 9-41;
Църковното пеене в България (източна традиция) по времето на екзарх Йосиф I. // Църковен вестник, 2015, № 12, 4-5;
Продължение: Църковен вестник, 2015, № 14, 6-7;
Благодатни църковнопевчески трудове. – В: Живот и песнопение – Сборник православни песнопения (Музикална адаптация и нотация Български Патриарх Неофит). С., 2015, с. 5-9;
Болгарский роспев като духовна и културна връзка между България и Русия. – В: Русия – България Символи на духовното единство. С., 2015, с. 52-58; Вж. още: Болгарский распев как духовная и культурная связь между Болгарией и Россией
Църковното творчество на П. И. Чайковски и С. В. Рахманинов. Църковен вестник, 2018, № 14, с. 6;
Продължение: Църковен вестник, 2018, № 15, с. 7;
Живеем ли, или умираме – Господни сме. Църковен вестник, 2019, № 16, с. 3; Патриаршеско благословение на Българската църковна община във Виена. Църковен вестник, 2019, № 22, с. 8;
Иконом Кирил Попов участва на църковен музикален конгрес в Москва – 24-26.10.2019. II Международен конгрес на църковните диригенти и певци. Църковен вестник, 2020, № 2, с. 8.

Литература за иконом Кирил Попов:
Николова, Р. Православните хорови творби на протойерей Кирил Попов. С., 2012; Панайотова, Д. Престижна музикална награда за наш свещеник. // Църковен вестник, 2012, № 8, с. 3;
Панайотова, Д. Прот. Кирил Попов – българският лауреат на I Международен конкурс за композитори „Роман Сладкопевец“.

Божикова, М. Духовни музикални висини. // Църковен вестник, 2014, № 16, с. 1 и 3;

Йовчев, Р. Отличие за българската църковна музика. // Църковен вестник, 2014, № 16, с. 2; Поредна награда на композиторски конкурс за иконом Кирил Попов.

Дискография (CD) на иконом Кирил Попов:
Chants for Lent and Easter / Sofia Priest Choir, cond. by Archpriest Kiril Popov, Sofia, 1992/2017;
MUSIK DER OSTKIRHEN / MANNERCHOR “YOAN RILSKI – DER WUNDERTATER” SOFIA, Dirigent Kiril Popov, Berlin, 1994;
2000 years since the birth of Our Saviour Jesus Christ – The Holy Liturgy / The Choir of „St. St. Cyril and Methodius, Equal to the Apostles”, cond. by K. Popov, Sofia, 1997;
SOFIA PRIEST CHOIR, Cond. by K. Popov, 1999;
MALE CHOIR OF SVETA NEDELYA CATHEDRAL SOFIA, cond. by K. Popov, 1999;
In Praise of the Nativity of Our Lord / Male Choir of Sveta Nedelya Cathedral Sofia, cond. by K. Popov, 2000;
EASTERN ORTHODOX CHANTS BRIEF CHANTS FROM THE OCTOECHOS / SOFIA PRIEST CHOIR, cond. by Archpriest Kiril Popov, 2010;
ORTHODOX CHURCH CHANTS FROM THE TOWN OF ELENA / SOFIA PRIEST CHOIR, cond. by Archpriest Kiril Popov, 2012.