Проф. д.н. Явор Конов е български музикант, професор, автор и преводач на книги, статии и учебни пособия за музика.
През 1983 г. завършва с медал Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София със специалност пиано, а през 1991 г. – Националната музикална академия в София със специалности „музикознание“ (полифония) и „хорово дирижиране“. През 1998 г. става доктор по изкуствознание, а през 2006 г. – доктор на изкуствознанието.
От началото на 90-те години работи в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. От 2005 г. е професор по полифония в катедра „Музика“ на Факултета по изкуства. През 2008 г. става директор на Университетския ресурсен център за франкофонски изследвания към ЮЗУ. От декември 2010 г. преминава на работа като професор в Департамент „Музика“ на НБУ. Преподавал e и в СУ и НАТФИЗ.
Познанията, трудовете и постиженията на проф. д.н. Конов са с най-голямо признание не само в България, но и в чужбина, вкл. от най-авторитетните институции в областта – Ателието за изследвания към Центъра за барокова музика във Версай и Факултета по музика и музикознание на Парижкия университет (Сорбоната) („превъзходен специалист“, 2009).
В чест на българското издание на „Речника по музика“ на дьо Бросар, по инициатива на водещите френски музиколози, на 24 ноември 2011 г. в Библиотеката на Версай се провежда „Кръгла маса около Явор Конов“ –прецедент във френско-българските отношения.

Проф. д.н. Явор Конов има около 200 публикации, сред които:

Учебни помагала:
За полифоничността (1995, 2/2001, 3/2003, 4/2010);
Култура и музикално изкуство (1997);
Идеи и подходи за естествено свирене на пиано (2003).

Анотирани преводи на
Принципите на клавесина (1702) и Нов трактат за акомпанимента на клавесин, на орган и на други инструменти (1707) на дьо Сен Ламбер (София, 1998);
Практически елементи на генералбаса на В. А. Моцарт (1999);
Изкуството на контрапункта (1558) на Джозефо Царлино (2003)
Себастиан дьо Бросар: Речник по музика, 2/1705 (2010).

Монографии
Първият трактат по клавесин – „Принципите на клавесина“ на дьо Сен Ламбер, 1702 (1998);
Себастиан дьо Бросар и неговият Речник по музика (2003);
За Джозефо Царлино и Изкуството на контрапункта (2004);
Лексикографско, историографско & библиографско наследство на Себастиан дьо Бросар (1655-1730) – духовник, музикант и ерудит (2008);
Падре Атанасиус Кирхер (1602-1680) и неговата Musurgia Universalis (1650) – Itinerarium illustratum, НБУ (2018, http://eprints.nbu.bg/3838/).

Научни студии, статии и други.

Носител на наградите:
„Книга на годината“ на Съюза на българските композитори, секция „Музиколози“ (2004, 2005, 2009, 2019).
Специалната награда „Книга на годината“ на СБК, секция „Музиколози“ (2011).