Проф. Константин Илиев завършва ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) през 1946 г. Учи композиция при проф. П. Владигеров, дирижиране при проф. Марин Големинов и цигулка при проф. Вл. Аврамов. Специализира в Пражката академия за музикално изкуство дирижиране при проф. В. Талих и композиция при Я. Ржидки, посещава заниманията по четвърттонова композиция на проф. Алоис Хаба (1946­-47). През 1947 г. се завръща в България. За кратко време работи като музиколог в Радио София, след което има активна диригентска дейност. Основава ДСО ­ Русе (1947­-48 г.). Диригент на балета на Софийската опера (1948­-49). Главен диригент на ДСО и Народна опера ­ Русе (1949­-52). Главен диригент на Варненския симфоничен оркестър (1952­-56). От 1956 г. (с прекъсвания) е диригент и главен диригент на Софийската филхармония. Професор по оркестрово дирижиране в БДК (от 1967). През 1969 г. напуска филхармонията и до 1971 г. осъществява цикъл от концерти и записи за грамофонната фирма “Балкантон” с оркестъра на ДМА. През годините 1971­-72 и 1978­-84 отново е назначен за главен диригент на Филхармонията. От 1972 до 1978 г. живее в Добрич и поставя началото на Фестивала на камерната музика. Последната изява на проф. Константин Илиев на диригентския пулт е в Русе (1988 г.). Като диригент получава признание в много страни на Европа, Америка и Азия и изиграва изключително голяма роля в пропагандирането на музиката на ХХ век. Има множество записи в БНР, “Балкантон” и в чужди радиостанции.

Проф. Константин Илиев е един от най-значимите съвременни български композитори, творчеството му се свързва и с така наречения „български музикален авангард“. Пише в различни жанрове: 2 опери и 1 балет; кантатно-ораториални творби; 6 симфонии и други произведения за симфоничен оркестър; 7 Tempi concertati за различни инструментални ансамбли; 4 струнни квартета; духов квинтет и друга камерно-ансамблова и солова музика; 5 песни за глас и пиано; хорова музика за различни състави, репертоарни за изпълнителите; филмова и театрална музика.

Aвтор е на три книги, статии и студии.

Музикално-сценични произведения:
Опери:
“Боянският майстор” (1962, София);
“Eленово царство” (1974, Русе)

Балет:
“Чохеното контохче” (1958, непост.)

Вокално-оркестрови произведения:
Оратории:
“Похвално слово за Константин философ, наречен Кирил” за тенор, бас, смесен хор и инструменти (1970).

Кантати:
“Септември 1923” за солисти, хор и оркестър (1963);
“Годишните времена” за женски хор и оркестър (1963);
“Той трябваше да дойде” ­ за тенор, четец, смесен хор, струнни, пиано флейта, 2 тромпета, 2 тромбона и ударни (1969).

“Чудното хоро” ­ сюита за женски хор, духов квинтет и пиано (1956).

“Поема за мъртвите, посветена на живите” за детски хор, 3 смесени хора, солисти, рецитатори, инструменти, високоговорители (1972).

“Пролетни празници” за сопран, тенор, женски, мъжки и смесен хор, 2 рояла и ударни (1975).

“Коледа” за женски и мъжки хор, тенор, бас, говорещ глас, 2 рояла и ударни (1984).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:
№1 (1947),
№2 (за духови инструменти) (1951),
№3 (1954),
№5 (1959),
№6 (1984).

Сонатина за оркестър (1944-­45), Дивертименто (1949).

“Песен за човешката радост” ­ симфонична поема (1951);
Вариации (1952­-53);
Валс (1959);
Фрагменти (1968);
“Музикални моменти” (1972);
“Буколики” (1977);
“Игри” (1980), “Китка” (1980);
LI in memoriam (1981­82);
“Детски птици” (1982);
“Очите на нощта” (1987).

Концертино за флейта и оркестър (1946);
Концерт за цигулка и оркестър (1971).

За струнен оркестър:
Симфония №4 за бас и струнен оркестър (1958).

2 импровизации (1948); Кончерто гросо за струнен оркестър, пиано и ударни (1950); “Ретроспекции” (1982).

Камерна музика:
Tempi Сoncertati I­VII:
№1 за 13 струнни или струнен квартет и струнен оркестър (1968);
№2 за флейта, чембало и 12 струнни (1975);
№3 за виолончело соло и 3 групи ударни (1977);
№4 за цигулка, виолончело, 2 групи ударни и челеста (1980);
№5 за 14 духови (1981);
№6 за флейта, виолончело и арфа (1985);
№7 за пиано, кларинет и оркестър (1988, незав.)

4 пиеси за квинтет от флейта, кларинет, цигулка, виола и виолончело (1953).

6 пиеси за квинтет от обой, валдхорна, цигулка, виола и виолончело (1953).

Духов квинтет (1943).

Струнни квартети:
№1 (1948),
№2 (1951­52),
№3 (1955),
№4 (1956).

3 пиеси за два кларинета и бас кларинет (1953);
5 пиеси за обой, фагот и кларинет (1954);
Клавирно трио (1976).

Сонати:
за две цигулки (1953);
за цигулка и виола (1953);
за цигулка и виолончело (1953).

Коментарии за виолончело и пиано (1968);
Ad libitum за виола и виолончело (1978);
7 багатели за кларинет и виолончело (1987).

Солови пиеси:

3 капричии за соло кларинет (1959);
Solo per ViolinGio (1987);
Соната за соло цигулка в 1/4 тон (1947);
Соната за соло виолончело (1953);
Solo per VenziCello (1987).

За пиано:
Две пиеси за дeца (1946);
Малка сюита за пиано в 1/4 тон (1847);
“Детски птици” (1963);
“Движения” (1964);
“Страница от албум” (1987);
Solo per ClaviStella (1988).

Вокална музика:

За глас и пиано:
6 песни по С. Красински (1944-­45);
“Помниш ли тихата улица” по В. Динова (1946);
“Български език” по И. Вазов (1950);
“Лято” ­ вокален цикъл по Е. Багряна (1954);
“Отражения ­ кантата по Л. Хюз (1966).

Хорова музика:
За женски хор:
“Пред буря” т. В. Ханчев и “Нощ”, т. А. Разцветников (1962);
“Гората и птиците” кантата без текст (1976);
“Сърната” по М. Исаев (1981).

За смесен хор:
“Селска кантата” по А. Разцветников (1965);
“Зелени облаци” по С. Красински (1965);
2 поеми по А. Далчев (1966);
“Три импровизации върху Дон Кихот” и “Седенкарски песни” по А. Разцветников (1966);
“Задявки” (1972);
“Тихи песни”, т. Н. Лилиев (1974).

Музика към филми (игрални):
“Наша земя” (1952),
“Ребро адамово” (1956),
“Гераците” (1957),
“Сиромашка радост” (1958),
“Пътища” (новела “Другото щастие”) (1959) и “Златният зъб” (1962), реж. А. Маринович; “Отвъд хоризонта”, реж. З. Жандов (1959).

Избрана литература от него:
“Любомир Пипков” (С., 1958);
“Слово и дело” (София, 1997);
“Лазар Николов” (Пловдив, 2002).

Избрана литература за него:
“Константин Илиев. Музикално творчество. Каталог” (София, 2000).