Константин Шопов


композитор, музикален педагог, музикален публицист

shopov-konstantin

12.03.1941 г.с. Пелишат, Плевен - България

Константин Шопов e професионален композитор. Роден е на 12.03.1941 г. в с. Пелишат обл. Плевенска. От малък свири на овчарска свирка, а от 1956 г. на кавал и гайда в Северняшкия ансамбъл. Свири и на бас флигорна в мъжката гимназия в гр. Плевен с ръководител Доцо Вътков.
През 1966 г. завършва БДК (дн. НМА „проф. П. Владигеров”) теоретичен отдел със специалност „туба“, а от 1967 г. учи композиция при проф. Парашкев Хаждиев. През 1981 г. Константин Шопов участва в Симпозиум за композиции при проф. Карл Орф и проф. Регнер във Висше училище по музика „Моцартеум“ в Залцбург, Австрия. През 1990 г. проф. д-р Ото Кронщайнер го кани да преподава български фолклор в института по славистика към университета в Залцбург.
През 1959 г. основава ДЮФА (Детско-юношеския фолклорен ансамбъл) с името „Нашенчета“ към Пионерския дом в гр. Плевен (сега Център за работа с деца). Също така е основател и създател на ДЮФА „Орфей“ в гр. Смолян през 1970 г., на първите Орфееви празници на Смолянските езера (1972 г.), на ДЮФА „Тракийче“ в гр. Хасково (1974 г.), на правителствения фолклорен ансамбъл в гр. Правец „ДЮФА“ (1983 г.), на оркестъра и хора към Танцов Ансамбъл „Росна китка“ в гр. София (1979 г.), на вокално-инструментален състав „Знаме на мира“ в гр. Плевен (1980 г.), на първия клас „Народни музикални инструменти“ към Плевенското музикално училище „Панайот Пипков“ (1965 г.), където освен основател е и преподавател.
През 1964 г. подава молба до министър Павел Матев да се създаде към музикалното училище в Плевен отдел „народни инструменти“ и това става на 01.09.1965 г. По негова инициатива е създадена като трета специалност специалността „Акордеон“ за учениците на Средното музикално училище в с. Широка лъка (1971 г.). Константин Шопов е пръв директор и основател заедно с проф. Асен Диамандиев на фолклорния отдел към ВМПИ (висш музикално-педагогически институт) в гр. Пловдив (1972 г.).
През 1981 г. в 49 ЕСПУ благодарение на първия зам.министър на Министерство на науката и просветата проф. Милчо Брайнов, Константин Шопов създава и получава три щатни бройки: по народни инструменти с преподавател Константин Шопов, по народно пеене с преподавател Ася Балтакова и хореография с преподавател Живко Петров. Всичко това се прави за първи път в българското основно и средно училище. В последствие се разраства и в други основни училища в страната.
Константин Шопов работи в Пловдив като нещатен преподавател от 1970 г. до 1980 г., във факултета „Музикална педагогика“ към БДК (Българска държавна консерватория), после във ВМПИ (Висш музикално педагогически институт) и в последствие – в АМТИИ (Академия за музикално танцово и изобразително изкуство) гр. Пловдив.
През 1973 г. печели конкурс за преподавател по народни музикални инструменти, народен хор и учебен народен оркестър с отличен успех пред известни професори, но не бива назначен поради политически причини.
Голяма част от днешните академици, професори и доценти са негови студенти в АМТИИ – Пловдив. Написал е много книги за училищата, детските градини, висшите учебни заведения и др., една част от тях – съвместно с проф. Парашкев Хаджиев, ст.н.с. Иван Качулов, акад. Николай Кауфман, Филип Кутев, доц. Петър Григоров, Стефан Кънев. От 1959 г. Константин Шопов създава методиката за работа с народните инструменти и пеене в различните народни ансамбли, музикални училища и ВМПИ в Пловдив.
Има издадени много грамофонни плочи, касети, дискове, мултимедии и записи. Отпечатва и нотни материали в издателска къща Schott (Mainz-London-Madrid-New York-Tokyo-Toronto).
Той е лауреат на български и международни отличия и фестивали: първи награди за детска музика, народна музика, художествена, симфонична, оперна, оперетна, камерна и мн. др.
На Деветия световен младежки фестивал в София (1968 г.) с оркестъра на музикалното училище в Плевен и ДЮФА печели първа награда „Златен медал“ и специална награда „Златен Орфей“. С учениците на музикалното училище в с. Широка лъка и ДЮФА – Смолян печели златни медали и специални награди за изключителни художествени постижения на Десетия световен младежки фестивал в Берлин (1973 г.) с оркестър, хор и солисти, като участват и в заключителния концерт в Берлинската щатс опера. На „Радостта на Европа – Белград“ през 1978 г. печели Златен медал и специална награда за ДЮФА – Хасково. Печели първа награда с мюзикъла си „Смелите патенца“ на „Sofia Gran Prix“ IX 2020 г. и мн. др.
В повечето случаи печели само анонимни конкурси в България: „Студентски марш“, по тест на Найден Вълчев – Първа награда по случай „100 години Софийски университет“; „Грухчо пише“ – награда на публиката във Велико Търново; печели национален радиоконкурс „Да запеем дружно“ и с негова музика през осемдесетте години на миналия век започва детското предаване „Добро утро, деца“ в БНР; „Добрице“ – награда на фестивала на професионалните ансамбли (1974 г.), Благоевград; с Ария на „Изи квала трус“ печели Награда от Карл Орф института, Залцбург (1996 г.). Пише Химн на ЛВУ (Лозаровинарското училище (1965 г.), автор е на Химн за гр. Плевен, на „Академичен марш за студентите от спортна академия „Васил Левски“ (2022 г.), „Гиридава“ – песен за село Пелишат (1990 г.), а през 2022 г. написва Химн за НУФИ в Широка лъка.
Константин Шопов създава нови знаци и похвати за записване в българската народна музика, с цел точно изпълнение. Те са застъпени в някои от книгите му:
„Графично обозначаване на някои характерни похвати при българските народни инструменти“, 1981 г.; „Особени похвати при изпълнение на българска народна музика“, 1980 г.;
„Похвати при изпълнение на БНМ“, 2005 г.;
„Български народни песни и хора“, 2006 г., 2009 г., 2012 г.;
„Български народни песни и хора за предучилищна и начална училищна възраст“, 1983 г.;
„Музика и танци в детските градини“, 1981 г. в съавторство с П. Хаджиев и П.Григоров;
„Вокализи“, 2016 г. и мн.др.
Член на Съюза на българските композитори от 1976 г.
Член на Съюза на Австрийските композитори (АКМ) от 1996 г.
От 2001 г. Константин Шопов е австрийски професор.

Творчество

Музикално-сценични творби
Опери
„Звездният пръстен“ 1999 г.

Оперети
„Орфей“ 1975 г.

Мюзикъли
„Смелите патенца“ (Die tapferen Entlein) 1997 г.

Произведения за симфоничен оркестър
„Концерт за флейта и оркестър“
(Концерт за кавал и оркестър) в памет на Филип Кутев 2013 г.

Камерна музика
„Сюита за духов квинтет“ 2003 г.
„Идилия“ за цигулка и пиано 2014 г.
„Бързата“ за туба и пиано 1967 г.
„Песен“ за глас и пиано 1927 г.
„Адажио“ за флейта и пиано“ 2022 г.

Духова музика
„Марш“ 2002 г.
„Северняшко хоро“ 1984 г.
„Сватбарска ръченица“ 1985 г.
„Сюита“ 1986 г.
„Балада“ 2019 г.

Музикално-танцови композиции
„Куклички“ 1980 г.
„Правешка импресия“ 1983 г.
„Родопска танцова композиция“ 1974 г.

Детски песни
Над 60 песни

Обработка на народни песни и хора
Над 600 песни и хора

Филми
„Около Плевен“ – филм за АНП и танци при Пионерски дом с режисьор Коста Наумов;
„Филм за ансамбъла в Правец“ с режисьор Ласка Минчева;
„За мажорите и минорите на твореца“ с режисьор Смилен Савов.

Книги
1. „Графично обозначаване на някои похвати при българските народни инструменти“, София 1981 г.
2. „Особени похвати при изпълнение на БНМ“, София 1989 г.
3. „Похвати при изпълнение на БНМ“, София 1989 г.
4. „Български народни песни и хора“, Плевен 2006 г.
5. „Български народни песни и хора“, Плевен 2009 г.
6. „Клавири към изпълнение на български народни песни и хора“, Плевен 2012 г.
7. „Родопски народни песни“, Смолян 1972 г.
8. „Песни и пиеси за учебен народен хор и ансамбъл“, София 1970 г.
9. „Ансамблови песни за народни инструменти“, София 1972 г.