Проф. Лазар Николов завършва ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с пиано (1946 г.) и композиция при проф. Д. Ненов и проф. П. Владигеров (1947 г.). Преподава камерна музика в СМУ ­ София (дн. НМУ “Л. Пипков”) (1957 г.) и четене на партитури в Българската държавна Консерватория (от 1961 г.). Професор от 1980 г.

В периода 1992-1999 г. е председател на Съюза на българските композитори.

Проф. Лазар Николов е автор на 2 опери; 6 симфонии, 3 концерта, Симфонии за 13-струнни и други произведения за симфоничен, камерен и струнен оркестър; 25 сонати за различни инструменти, 3-струнни квартети, 14 Метаморфози и други камерни творби; обработки за оркестър; хорови песни; музика към повече от 30 филма и театрални постановки, написани през периода 1954-­68 г. и др.

Творчество му заема важно място в развитието на българската музика през втората половина на ХХ век. Заедно с К. Илиев той е сред пионерите на българския музикален авангард. Първото произведение, което поставя началото на пътя му в новата музика на европейския ХХ век, е Концерт за струнен оркестър (1949 г., изпълнен през 1951 г.). Негови произведения са изпълнявани в много европейски страни, САЩ, Русия и др. През 60-те години участва със свои творби на престижни фестивали за съвременна музика: “Варшавска есен” (1962, 64, 68 г.); Берлин (1969, 73, 79 г.); “Загребско биенале” (1967 г.); Витен (премиера на “Метарморфози №3, изп. камерен състав с диригент В. Николов, 1998 г.). Има записи в БНР, WDR, FR­3, SRB и други чужди радиостанции. Издаван е и от Peters и Schott­Mainz. С неговите творби утвърждават името си на интерпретатори на съвременна музика редица известни български изпълнители. Носител е на редица национални награди за творчество. Първа награда и златен медал за цялостно творчество и принос за развитието на съвременната музика от Международната академия на изкуствата ­ Париж-­София (1992 г.). Doctor honoris causa на АМТИИ ­ Пловдив (1997 г.) и НМА “проф. П. Владигеров” (2002 г.).

Музикално-сценични произведения:
Опери:
“Прикованият Прометей” –­ камерна опера-оратория по Есхил (1969; 1974 г., София).
“Чичовци” –­ комична опера по Ив. Вазов (1971­-75 г.).

Хорово-оркестрови произведения:
“Тъжни и трагични песни и симфонии” за солисти, смесен хор и оркестър, т. П. Славянски (1978­-88).

Песнопения за солисти, смесен хор и камерен ансамбъл, т. Фр. Хьолдерлин (1969 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:

Симфония №1 (1953; II ред. 1956­-59);
Симфония №2 (1959-­62 г.);
Симфония №3 (1976­-79 г.);
Симфония №4 (1984 г.);
Симфония №5 (1988-­89 г.);
Симфония №6 (2001 г.).

Сюита за симфоничен оркестър (1946 г.);
Ленто (1990 г.);
“Отблясъци и залез” (1995 г.).

Концерти:
Концерт за пиано и оркестър №1 (1947 г.);
Концерт за пиано и оркестър №2 (1954 г.);
Концерт за цигулка и оркестър (1951 г.).

Концерти за виолончело и оркестър:
Концертино (1973 г.);
“Елегия” (1981 г).

Произведения за камерен оркестър:
Концертино за пиано и камерен оркестър (1964 г.);
“Дивертименто-концертанте” (1968 г.).

Произведения за струнен оркестър:
Концерт за струнен оркестър (1949 г.);
Симфонии за 13 струнни инструмента (1965 г.).

Камерна музика:
“Метаморфози”:
№1 за соло виолончело, флейта, обой, кларинет, фагот и арфа (1981 г.);
№2 за кларинет, ударни и пиано (1985 г.);
№3 за две сопрана и камерен състав (1987 г.);
№4 за 12 виолончели (1991 г.).

Клавирен квинтет (1958 г.).

Струнни квартети:
Квартет №1 “Виртуозни игри” (1964-65 г.);
Квартет №2 “Малък реквием” (1970­-71 г.);
Квартет №3 (1990 г.).

Трио:
За цигулка, виола и пиано (1993 г.);
За виолончело, контрабас и пиано (1996 г.);
Intermezzo per tre за цигулка, виолончело и пиано (1994 г.).

Pezzo Tempestoso­ в памет на К. Илиев за виолончело и пиано (1994 г.).

Сонати:
За виолончело и пиано №1 (1947 г.) и №2 (1962 г.);
За цигулка и пиано №1 (1953­-54 г.);
Сонатина (1979 г.);
За цигулка и пиано №2 (1996 г.);
За виола и пиано (1955 г.);
За виолончело и пиано (1962 г.);
За кларинет и пиано (1962 г.);
За флейта и пиано (1962 г.);
За контрабас и пиано (1971 г.);
За обой и пиано (1975-­76 г.);
За фагот и пиано (1976 г.);
За орган (1977 г.);
За тромпет и пиано (1983­-84 г.);
За тромбон и пиано (1985 г.);
За соло арфа (1991 г.).

За пиано:
Соната № 1 – № 9 (1950 – 2001 г.);
Соната за 2 пиана №1 (1952 г.);
Соната за 2 рояла №2 (1992 г.).

“Пианистични отблясъци” (1970 г.).

“Празник” ­– сюита за 6 перкусии и 2 рояла (1980 г.).

Вокална музика:
“Глас” I – за сопран и камерен състав (1989 г.);
“Глас” II – за тенор и пиано (1995 т.), т. Бл. Димитрова;
Le Requiemза мецосопран, цигулка и пиано, т. Ж. Кокто (1995 г.);
“Песен” за мецосопран и пиано (1995 г.).

Обработки за оркестър:
“Токата за пиано” от Димитър Ненов за симфоничен оркестър (1980 г.).

Шакона за цигулка (из партита №2 от Й. С. Бах) за струнен оркестър, 2 арфи и 3 тромпета (1986 г.) и др.

Музика към филми (игрални):
“В тиха вечер” (1959 г.);
“Двама под небето” (1961 г.), реж. Б. Шаралиев, и др.

Избрана литература от проф. Лазар Николов:
“Моят свят” (С., 1998 г.).

Избрана литература за проф. Лазар Николов:
Илиев, Константин. “Лазар Николов” (Пловдив, 2002);
Петрова, Ангелина. “Композиторът Лазар Николов” (С., 2003).