Любен Константинов Тодоров е роден на 24 април/7 май 1905 г. в гр. Шумен (родния град на неговата майка). Произхожда от семейство на учители. Баща му, художникът Константин Теодоров Димитров, е бил дългогодишен преподавател по рисуване в Девическата гимназия във Варна. Дядото на Любен Тодоров, Теодор Димитров, е бил активен сподвижник на Петко Рачов Славейков в борбата за създаване на независима от Цариградската патриаршия българска национална църква. Петко Славейков е бил поканен за кръстник на близнаците на своя съратник и той им е дал имената на братя Миладинови: Константин и Димитър. Майката на Любен Тодоров, Зоя Пантелеева Папазова, е внучка на Дучо Хаджииванов, погребан в двора на църквата “Свето Възнесение” в Шумен като известен благодетел на църквата и училището. Заради гласовите ѝ данни Зоя Пантелеева е била поканена от маестро Добри Христов в дирижирания от него хор към Варненското музикално дружество “Гусла”, основано на 27 август 1899 г. Била е първа солистка в хора.
(Любен К. Тодоров е записан в кръщелното си свидетелство с фамилно име „Теодоров“ – бащиното име на неговия баща. От името му обаче „е“-то изпада някъде по пътищата на военния диригент).
Любен Тодоров получава началното, прогимназиалното и гимназиалното си образование във Варна. През 1930 г. завършва висшия отдел на Консерваторията, като студент от класа по цигулка на Ханс Кох. Музикална теория е изучавал при Добри Христов и Никола Атанасов, история на музиката – при Стоян Брашованов. Неговите сериозни композиционни опити започват в студентските му години. Талантът му е бил високо оценен от акад. Добри Христов, който в свое препоръчително писмо от 26 юни 1930 г. отбелязва: “…Любен Тодоров прояви извънредни качества на младеж със здраво музикално чувство и творческо-композиционен талант. В последния изпит по дирижировка на оркестър прояви и значителни диригентски способности…”.
През 1926 г. Л. Тодоров, още като студент, е приет в оркестъра на Народния театър в София като първи цигулар. Две години по-късно е първи цигулар в Гвардейския оркестър. Първият му самостоятелен авторски концерт е на 20 март 1929 г. в салона на д-р Лонг. През 1930-1931 г. е стажант учител в Трета мъжка образцова гимназия “Уилям Гладстон” в София. Продължават неговите авторски концерти, в които той участва като солист цигулар. Негови композиции са изпълнявани от състудентите му Марин Големинов (виола), Владимир Аврамов, Иван Пеев, Михаил Балкански, Христо Бръмбаров, Нора Дунева и др. Класиран на първо място в конкурсен изпит за военен диригент, през лятото на 1931 г. той е назначен като капелмайстор във Военното училище в София, на мястото на пенсиониралия се поради болест маестро Георги Атанасов. След това работи като капелмайстор в Пловдив (1932 – 1935), Пазарджик (1935 – 1942) и Варна (1942 – 1948).
През 1933 г. Любен Тодоров основава и е пръв диригент на Пловдивския симфоничен оркестър, комплектуван първоначално от инструменталисти, военни музиканти, учители по музика, любители (архитекти, лекари, зъболекари). Съдействие на Любен Тодоров оказват най вече учители и музикални деятели, между които Аврам Литман, Борис Кочев, Николай Кенов. Първата репетиция е била в салона на Пловдивското певческо дружество. Макар и в непълен състав, оркестърът е изпълнявал творби на Бетовен, Моцарт, Чайковски, Дворжак, Шуберт, Вебер, Менделсон и др. Концертите са били посещавани масово от пловдивската публика. По-късно Пловдивският симфоничен оркестър прераства в Пловдивска филхармония. Така че напълно основателно е да се каже, че Любен Тодоров е основател на Пловдивската филхармония.
На 5 юли 1940 г. Любен Тодоров е избран за член на Съюза на българските композитори.
Интересен щрих от биографията на композитора е участието му в първата фаза на Отечествената война (1944–1945). Там на фронта той пише своята концертна увертюра “Хей славяни”, за която получава по-късно наградата на КНИК.
Във Варна Л. Тодоров е диригент на военния духов оркестър на 8-ми Приморски пехотен полк. Той е един от основателите на Държавното музикално училище „Добри Христов“ в града през 1948 г. Оттогава до пенсионирането си е щатен преподавател по цигулка, виола и четене на партитури.
Любен Тодоров съдейства и за развитието на художествената самодейност. През 1949 г. основава и дирижира Хора на авиаторите във Варна. През 1952 г. създава и ръководи Ансамбъла на просветните служители, който включва смесен хор и оркестър. Любен Тодоров е диригент на хора.
Видни наши инструменталисти и музиковеди са били негови ученици: проф. Веселин Парашкевов, проф. Петър Кърпаров, проф. Божидар Карастоянов, Божидар Добрев, Красимира Йорданова, Румяна Атанасова, Милко Димитров и др.
Ето някои отзиви за творчеството на композитора Любен Тодоров:
„Творбата на Л. Тодоров „Симфония № 1“ за симфоничен оркестър е ценен принос в нашата реалистична музикална литература. Тази творба, написана в духа на народната песен, пълна с мелодии, близки до сърцето на широк кръг слушатели, продължава линията на развитието на нашата музика, начертана от Добри Христов и Петко Стайнов.“ (Константин Илиев, композитор и диригент).
„Музикалната публика отдавна е оценила творчеството на Любен Тодоров. При изпълнение на негови произведения залите се пълнят съвсем не като за симфоничен концерт.” (Владимир Чешмеджиев, отговорен секретар на в. “Учителско дело”; 10.II.1976 г.).
В едно интервю композиторът споделя своето верую: “Изкуството, в частност музиката, е благодатно, високоблагородно и възвишено поле за проява на творческия дух. Изкуството трябва да се поднася като дар от твореца, с високо съзнание и отношение към идеалите на народа. То не е занаят, нито средство за печалба. В храма на творчеството трябва да се влиза със свещенодействие, с отговорност. Изкуството трябва да носи красота, да вдъхва увереност и оптимизъм, да създава ведро душевно настроение” (Олга Боева. Творец в две епохи. – Народно дело, бр. 192, 22.IX.1984, с. 4).
Любен Тодоров е автор на над 340 опуса.
Носител е на следните награди:
Орден “Кирил и Методий” I ст. (1975 г.) – за цялостната творческа и педагогическа дейност на Любен Тодоров и във връзка с неговата 70-годишнина;
Четири медала „За заслуга” за участието на Любен Тодоров в Отечествената война (1944 – 1945 г.);
Грамота 75 години самодейно хорово изкуство – за активно участие в развитието на самодейното хорово изкуство в град Варна;
Почетен член на филхармоничното общество.

Той напусна света на живите на 8 август 1987, във Варна.
През 2005 г. за Л. Тодоров излезе от печат книгата: “„…с музиката да служа на хората…” Любен Тодоров” от известния наш музиколог Божидар Добрев, който е бил негов ученик по виола. Книгата е посветена на жизнения и творчески път на композитора.
На 11 май 2015 г. в залата на Съюза на българските композитори беше чествана 110-годишнината от рождението на Любен Тодоров, оставил значима следа в националната ни култура с творчеството си на композитор, с дейността си като диригент, с делото си на музикален педагог.

Оркестрова музика
Произведения за симфоничен оркестър:

Симфония № 1 „Симфония на свободата” в три части (1971–1973);
Симфония № 2 „За свободата” в четири части (1975);
Симфония № 3 „За мира и свободата” в четири части, за оркестър и хор (1979);
Концертна увертюра “Хей, славяни” (1944–1945);
Симфонична поема “Жътвени дни в Добруджа” в пет части (1957);
Симфонична поема “Вихрен” (1965);
Симфонична поема “Смолян” (1971);
Симфонична сюита № 1 (1954);
Симфонична сюита № 2 (1956);
Младежка фантазия (1964);
Две симфонични картини (1940);
Симфонична приказка „Вълкът и седемте козлета” за оркестър и рецитатор (1960).

Произведения за струнен оркестър:

Сюита “Орфей”;
Българска рапсодия;
Сюита № 1;
Сюита № 2;
Сбирка от български народни песни за струнен оркестър и др.

Произведения за духов оркестър:

Три походни марша (1932);
Сюита за духов оркестър (1935);
Черноморски край (1936);
Народен марш (1936);
Фантазия (1939);
За народа (1941);
Хей, славяни! (с хор) (1944);
Атаката при Щърбовац (1945);
Български военни подвизи (сбирка военни маршове с хор, фанфаристи, барабанчици) (1945);
Българо-съветски мелодии (1946);
Траурно шествие № 1, № 2 (два траурни марша) (1972);
Фолклориада (1977).

Произведения за хор и оркестър:

Нов ден (текст Пламен Цонев) – кантата за солист, хор и оркестър;
На прощаване (текст Христо Ботев) – кантата за солист, хор и оркестър;
Безсмъртният учител (текст Младен Исаев) – кантата за солист, пиано, хор и оркестър;
Денят се ражда – кантата за хор и оркестър.

Музикално-сценични жанрове
Корабът на младостта – оперета, либрето Стоян Георгиев;
Вълшебната кутия – оперета, либрето Цветан Ангелов;
Пролетни лъчи – детска оперета по Никита Никитов, сцен. оформление на П. Пейчев;
Горска приказка – детска оперета по поемата на Цветан Спасов (солисти, хор и балет
с пиано или малък оркестър);
Едно на нула в наша полза – музикална драма;
Легенда за Калиакра – балет в четири действия, либрето Стоян Ангелов;
Пчелният кошер детски балет – либрето Здравко Иванов.

Инструментално творчество
Концерти за соло инструмент/и/ и оркестър:

Концерт за пиано и оркестър № 1;
Концерт за пиано и оркестър № 2 (1969–1970);
Концерт за две пиана и оркестър;
Концерт за две виолончели и оркестър (1964);

Концерти за соло инструмент и пиано:

Концерт за цигулка и пиано № 1 (1928)
Концерт за цигулка и пиано № 2 (1929)
Концерт за виола и пиано (1962)
Концерт за виолончело и пиано/оркестър

Произведения за цигулка и пиано:

Серенада (1923);
Откровение (1945);
Народна песен (1946);
Концертино за цигулка и пиано (1950);
Баркарола (1954);
Възпоминание (1959);
Каприз (ла мажор) (1960);
Родопска песен (1963);
Романс (1964);
Тъжна песен (1973) и др.

Произведения за виола соло / виола и пиано:

Народна песен (1946);
Каприз (фа диез минор) (1952);
Баркарола (1954);
Вечерна песен (1956);
Ръченица (1957);
Легенда (1959);
Каприз (ре мажор) (1959);
Анданте (сол минор) – из струнен квартет (1959);
Тъга (1967);
Майчина песен (1967) и др.

Произведения за виолончело и пиано:

Вечерна песен;
Две траурни песни;
Елегия;
На воля;
Майчина мъка;
Пролетна песен.

Произведения за контрабас и пиано:

Адажио;
Анданте.

Произведения за пиано:

Малка фантазия (коледарски мотив) (1928);
Баркарола (1959);
Легенда (1959);
Етюд (1961);
Прелюд (1962);
Четири романса (1963);
Скерцо (1963);
Новела (1969);
Народна песен „Кой ти купи коланчето” (1970);
Тъжна песен (1973) и др.

Пиано: пиеси за детска музикална школа

Модерато (до мажор) (1953);
Андантино „Първи сняг” (1956);
Алегро модерато (до мажор) (1957);
Алегро модерато (сол минор) (1957);
Алегрето (върху народна песен) (1958);
Модерато (ре минор) (1958);
Легенда (1959);
Малко скерцо (1974) и др.

Инструментални ансамбли:

Легенда – 4 цигулки (1927);
Хайдушка песен – 2 цигулки и виола (1954);
Родопски пейзаж (сол мажор) – струнен квартет;
Струнен квартет – из цикъла „Празнични дни”;
Квартет за четири цигулки;
Дует – 2 цигулки;
Струнен квартет „Рано е Радка ранила”;
Две песни без думи – струнен квартет;
Елегия – струнен квартет;
Възпоминание – струнен квартет;
Малко трио – струнно трио;
Малка сюита – струнен квартет;
Серенада за флейта, кларнет и пиано;
Дует за цигулка и виоли;
Дует за 2 виоли;
Танго – кларнет, тромпет, тромбон;
Посрещане – вибрафон, цигулка и пиано.

Вокална музика
Песни за соло глас и пиано:

Ех, ти мое Черно море (1959);
Писмо до войника (1960);
О, град любим, текст Николай Минчев (1960);
Песня о Варне, текст Педер Хузанкай (1961);
Поздрав на моряка, текст Петър Льондев (1963);
Песен за родината текст Асен Калоянов (1964);
Знаеш ли този чуден град?, текст Евгений Теодоров (1967);
За утре нищо не оставяй!, текст Василка Хинкова (1978);
Унгарски цигулар (1979);
Бойна дружба, текст Любен Тодоров (1979);
Ех, сърце! текст Петър Льондев;
На Драва, текст Иван Милчев;
Приспивна песен, текст Любен Тодоров и др.

Хорови песни със съпровод на пиано / хор a capella:

Единство (1947);
Готови да браним мира (1952);
Песен за летеца (1952);
Песен за Велинград (1957);
Варна, текст Николай Минчев (1958);
Жетварска есен, текст Любомир Владков (1958);
Добруджа (1958);
Физкултурна песен (1958);
Песен за трактора (1959);
Хубава Варна (1959);
О, град любим! текст Николай Минчев (1960);
Химн текст Никола Вапцаров (1965);
Да работим! текст Иван Вазов (1966);
Майко, България! текст Владимир Башев (1967);
Бойна дружба (1978);
Първи май, текст Елисавета Багряна (1979);
Варна във вековете;
Лунна серенада;
Писмо до войника;
Тиха нощ и др.

Народни песни за соло със съпровод на пиано/камерен оркестър:

Видях мома хубава
Дамянко
Кой ти купи коланчето
Панайот Бойка думаше
Сбирка от хумористични песни
Славейче пее
Снощи ми Янка от Балкан слязла
Турци Тодора думаха
Що си ми мамо ранила и др.